Най-търсените в чужбина лекарски специалности, придобити у нас

Най-търсените наши специалисти в чужбина са хирурзи, анестезиолози, гинеколози, а отскоро и офталмолози, психиатри и специалисти по образна диагностика

[ad id=“263680″]

..
Според статистиката 75% от току-що завършилите или придобили наскоро специалност български медици, заминават в чужбина. От Министерство на здравеопазването твърдят, че започва да се наблюдава тенденция процентът заминаващи да намалява. Младите лекари се сблъскват с ред проблеми, споделят и абсолвенти от Тракийски университет. В не малкото болници в региона уж липсват специалисти, но никой не назначава новозавършилите, освен ако мястото не е авансово запазено за потомствен лекарски род или някакво предимство, регламентирано по друг начин. Отличният успех на ексстудента по медицина е без значение.

[ad id=“225664″]

..
Още по-голям е проблемът с липсата на медицински сестри, а отсъствието на толкова полезна квалификация като тази на фелдшерите, е буквално болезнена. Отпусканите специализации за млади лекари годишно са пренебрежимо малко, предимно за специалности, към които има минимален интерес и въпреки кризата с кадрите в българското здравеопазване държавата продължава да неглижира проблема и да не създава нужната основа за реализация. Естествено, че един млад лекар ще предпочете да специализира в Германия, примерно – с осигурявани от държавата там жилище и доходи по време на специализацията, вместо у нас при почти отрицателна държавна поръчка, липса на избор на специалности и плащане от джоба, при това не малко, за специализация, извън държавната поръчка.

[ad id=“218548″]

..

Медицинското образование е най-скъпото възможно във всички страни, но организираните и умно управляваните такива инвестирайки в това образование, инвестират още малко за специализация и развитие на кадрите, за да печелят от тях. В България се инвестира огромна сума в първичното образование и нищо, за да останат младите лекари след въпросното скъпо обучение да работят за страната си. С други думи, пак си оставаме до максимата: „Скъпи на триците, евтини на брашното“. Естествено, че брашното ще „се изнася“ на друг пазар – там, където е ценено. За нас – триците.