От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 181
До 1945 г. във Венецуела се събира българска колония от стотици българи. През 1930 г. в тази латиноамериканска държава работят 15 български градинари. През 30-те и 40-те години на ХХ век пристигат политически емигранти с леви убеждения, а в края на Втората световна война – емигранти с десни убеждения. Високообразованите специалисти са желани и бързо правят кариера, отделни българи достигат добро материално положение като търговци. През всичките тези години сред българите във Венецуела има лекари, инженери, архитекти, юристи, други се занимават с изкуство като художничката Ина Исин, танцьорът Румен Рашев. С едногодишен договор за първа цигулка на Каракаската филхармония е назначена цигуларката Стойка Миланова, Хенри Недлер от Русе има студио за производство на филми, наречено “Сокол филмс” и е направил филми за индианците по Ориноко. Сред преуспяващите наши сънародници още са Михаил Геров, който е в ръководството на “Електрисидад де Каракас”; Марко Марков – основна фигура в най-голямото предприятие за производство на бира във Венецуела; Димитър Байнов и Стефан Златаров – директори на “Група 123”, чието дело е терминалът на метрото в Каракас; Диньо и Люцкан Люцканови – управляват “Хемус конструксионес”; във Венецуела живее и Стефан Цонев – дългогодишен председател на Съвета на деловите среди в Маракайбо. Любопитна е историята около Милор Илиев, наречен “Кралят на картофите” – започнал след Втората световна война без капитал, но с градинарски умения стига до там, да изхранва половин Каракас със селскостопанска продукция.
