ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 115, 1980 година
БЪЛГАРСКИЯТ МАТРОСОВ
В октомврийските дни на 1944 година Първа българска армия под командуването на генерал Владимир Стойчев води боеве за овладяване билото на Стражин и подстъпите към Страцин и Куманово. Ето какво пише за българските войници в книгата си „Съветският войник на Балканите” маршалът на Съветския съюз С.С.Бирюзов:
„Българите воюваха великолепно. Наложи ми се на няколко пъти да наблюдавам как офицерите и генералите от Българската народна армия водят след себе си бойците в критичните моменти и нито веднъж не забелязах паника и смущение. Имаше само неукротим устрем напред. Защото по същество българските войски приемаха първото си бойно кръщение. Личеше, че желязната им издръжливост се определяше от съзнанието за справедливостта на целите, за които воюваше българският войник, въодушевен от примера на неговите съветски братя по оръжие”.
[ad id=“225664″]
На 18 октомври в кръвопролитен бой частите на Първа българска армия овладяват билото на Стражин. Особено се отличават бойците от парашутната дружина. Със смъртта на храбрите падат подполковник Стефан Халачев, подполковник Димитър Захариев (Пушкин) – помощник-командира на дружината, Йовчо Йовчев (Мирон), Ганчо Радославов, сержант Никола Паскалев. Последният извършва безпримерен подвиг – тежко ранен, с откъсната дясна ръка, той допълзява до немското картечно гнездо и хвърляйки се в бункера, взривява закачените на кръста му гранати. Така с цената на своя живот той спасява живота на много от бойните си другари. На следващия ден, узнавайки за подвига му, маршал Бирюзов го нарича „българският Матросов”!
Някогашният пряк командир на Никола Паскалев – старшината от запаса Константин Паскулов, днес е секционен майстор в текстилния комбинат „Марица” в Пловдив. Щастлива случайност ме отведе в дома му на ул. „Победа” № 2, вх.Б, ап.19. Ето какво ми разказа приятелят и бойният другар на сержант Паскалев за безсмъртния подвиг:
„Да, наистина Никола Паскалев извърши подвиг, с който се обезсмърти. Лично аз не зная друг български войник да е извършвал подобно геройство. Ако не бе той, навярно мнозина от нас нямаше да бъдат между живите…
Немските части се бяха окопали в отбрана по високия хребет на Стражин. Аз бях командир на картечница, а Паскалев беше мерач. И двамата бяхме ефрейтори, на една възраст, бързо станахме приятели. Този ден боят започна към 6.30 часа сутринта. Трябваше да настъпим, преодолявайки едно голо, но не особено дълбоко дере. Все пак стръмнината към немските позиции беше доста голяма, те, така да се каже, господствуваха над местността. Трябва обаче да кажа, че всички парашутисти бяхме подбрани ръстово и физически и бяхме много добре тренирани. Това ни помогна на бегом, стреляйки от движение, бързо да достигнем немските позиции. Изведнъж на около 5-6 метра от мен избухна мина, взривната вълна ме зашемети и ме събори на земята. Когато след малко се надигнах с една страшна болка в главата, видях Никола Паскалев и още двама от нашата рота – дори Господинов и Иван Маринов – да прескачат с гигантски скокове разстланото на земята руло от бодлива тел, високо към метър и половина, което се намираше само на около петнайсетина метра от немската дълготрайна огнева точка, или по-точно това бе землено укрепление с тежка картечница. В мига, в който те се озоваха оттатък бодливия тел, връзка гранати, хвърлена от немски войник, избухна сред тях и тримата паднаха на земята. Никой от не мърдаше, помислихме ги за убити. В това време немците контраатакуваха и ние бяхме принудени да се оттеглим назад и встрани, в позициите на тежкокартечната дружина, която беше заела позиция вляво от нас. След около два часа беше организирана нова атака от наша страна, ръководена от старшина Асен Шарков. Тежката картечница веднага започна да сипе убийствен огън. Въпреки това обаче никой от нас не залегна. Когато наближихме картечното гнездо на около стотина метра, изведнъж един от тримата, дето ги мислехме за убити, се надигна и с невероятен скок се хвърли към вратата на укреплението, миг след което избухна мощен взрив. Още като се надигна – го познах – това бе Паскалев. Дясната му ръка бе направо скъсана, цялата в кръв и висеше безжизнена. Ние носехме по четири ръчни гранати-бухалки на кръста. С лявата си ръка и със зъби Никола е развил капачките на бомбите… след превземането на немските позиции го намерихме разкъсан сред осем немски трупа и разбитата вражеска картечница.
[ad id=“225664″]
Всеки един от нас беше зашил на хастара на куртката си парче плат, върху което трябваше да напише как се казва, от коя рота е, местожителството си. Никола Паскалев всичките тези работи ги беше написал на половината от плата, а на другата половина беше добавил: „Ако загина, ще загина само аз и моята картечница „Ганка”. Ако печеля, печели българският народ. Смърт на фашизма!” За щастие този надпис, макар и разпокъсан и изцапан с кръв, остана непокътнат при страшния взрив и сега е една от реликвите на Военноисторическия музей в София… Сами виждате какъв човек беше Никола Паскалев!”
Борислав ПЪТНИКОВ
спец.пратеник на в. „Септември”
