Таньо Клисуров
„ПРОШЕПНАТИ ДУМИ”
Художник: Злати Златев,
„Лаген” – Стара Загора, 2016 г.
Думите „поезия” и „любов” са синоними от речника на вдъхновението. Талантливите поети като Таньо Клисуров само доказват това. В новата си книга „Прошепнати думи” той ни доверява своя интимен свят, пресъздаден по законите на красотата.
В случай, че сте извън писателския кръг, ще ви е много лесно да го установите и да го потвърдите. Просто започвате с първия стих:
„И аз съм гостенин на любовта.”
и няма да усетите как ще стигнете до края:
„…щом се слеят със моите, в Рая сякаш ме водят”. (Става дума за Нейните устни).
„Не се срамувам, вече побелял,
ръка върху гърдите ти да сложа,
да те целуна по очите пак,
където някога за пръв път те целунах…”
Поетът Таньо Клисуров е отгатнал и страховете, и трепетите ви. Хванал ви е за душата и няма да ви пусне, докато и вие самите не се разнежите и признаете, макар и само пред себе си, че човек се ражда и живее за любов.
„Спасявай ме!” – отчаяно съм викал,
не като мъж – като дете почти…
Такъв не ме познава още никой.
И затова най-скъпа си ми ти.”
Ще четете стих след стих, ще се връщате, за да ги прочетете отново и ще оживяват у вас миговете, когато Тя, за кратко или задълго ви е гостувала, за да ви преобрази като честит страдалец и духовен благородник.
„Подари ми нощ като оная –
с тръпката, с красивата илюзия,
че съм се докоснал до безкрая;
с хвърлената върху пода блуза.”
А дамата, вградена в строфите, си има име и се казва Мария. Съпругите като нея са винаги красиви и вдъхновяващи – от първата целувка до последното недоразумение и разпра в кухнята на живота. Познавам лично тази Мария и ако бях жена, щях да се моля за подобна участ – да ми даде Господ да споделя дните и нощите си с един такъв талантлив автор, който твори любовна поезия, като ме гледа цял живот право в очите. Няма нищо по-непостижимо за всеки един поет от съчетанието на съпруга и муза в едно-единствено същество. Засега познавам само този благословен събрат, поетът Таньо Клисуров. И мисля, че е наистина щастлив!
„Всичко твое безкрайно ми е необходимо,
обичам те все така неуморно.
И отсега те моля, запази ми
любовта си, щом се родим повторно.”
Влюбената душа диша поезия. Тя прави вятърът да бъде „мъжки”, превръща новобранеца в генерал и лекува раните ни със сладка болка. Патосът в стихосбирката на Таньо Клисуров е премерен и омекотен, бих казал благ като самия него.
„Приемам чая твой като награда
и ме пронизва всяка бавна глътка.
И ми е топло, дъхаво и младо.
Тъй бе в момичешката ти прегръдка.”
Когато има радост за изживяване, той я споделя с любимата; когато набъбне сълза за изплакване, запазва изкуплението само за себе си.
„Болезнен сън теб вече те притиска
на масата под скалпела. И тръпна.
Не друг път, а в минутите на риска
разбирам колко много си ми скъпа!”
Стиховете от „Прошепнати думи” могат да се четат, да се рецитират или изпеят, и при всички случаи те ще бъдат еднакво убедителни и въздействащи, защото това са думи на откровението с адрес към публиката. Нещо повече – те се превръщат в интимни трепети, още неизречени и неописани от нас самите. Поетовото „аз” е просто един подарен ни от самия него ключ, с който отваряме собствените си душевни трезори и по този начин ставаме негови съавтори. „Обичам те, защото те обичам” се превръща в универсален код на любовта.
Няколко изречения и от професионално гледище. Поетът Таньо Клисуров е име с покритие във времето. За него няма лоши управници, няма неблагоприятен и ограничаващ го обществен строй, няма незаслужени аплодисменти и отличия. Той винаги знае какво иска да ни каже и го прави без много увъртания, с една неподражаема пестеливост на художествените средства. Познавам добре предизвикателствата в тая насока. Нашего брата винаги е изкушен да поръси изобилно своя стих не само с балканска чубрица, но и с кардамон, с чили, с индийско орехче, с рукола и с какво ли не още. И кой може да го спре, освен той самият! Таньо Клисуров чрез този свой стихотворен сборник с любовна лирика отново дава урок на днешните поети. Напомня им, че истината и красотата са самодостатъчни и че те се съдържат в самите себе си.
На добър час с хубавата ти нова стихосбирка, приятелю Таньо Клисуров!
