Творецът Ботьо Буков – белетрист, преводач, поет, получава тази година по случай Деня на българската просвета и култура 24 май Годишната награда за поезия на Издателски консорциум „Кота“ за новата му стихосбирка „Кръг на самотата“.
Благодарен съм на всички приятели и ценители на изящната словесност със сродни души, от които вече получих добри думи за новата ми книга със стихове за любовта, озаглавена „КРЪГ НА САМОТАТА”.
Изказвам специална благодарност към Издателски консорциум „Кота”, който отличи стихосбирката ми със своята награда за поезия. Бъдете здрави и вдъхновени, бяха думите на автора.
Наградата ще му бъде връчена на 3 юни, на церемония във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.
Представяме ви част от великолепната любовна лирика на Ботьо Буков, събрана и избрана в „КРЪГ НА САМОТАТА“:
СЪТВОРЕНИЕТО
В начале всичко беше предислов –
безмълвие в очите на момиче.
Целувка – първа двойка по любов
и по невинност първия отличен.
Когато вече сътворих света
и с дявола осъмнах на запойка,
отличен той ми писа в любовта,
а по невинност – съответно двойка.
ВАЯТЕЛСТВО
Цяла нощ те гоних и не мигнах,
докато изгрееш в моя стих.
Заранта с очите си те стигнах
и с душата си те улових.
Стой покорно на пиедестала –
съвършена да те пресъздам!
Никоя жена не е успяла
да избяга досега от там.
ПЪРВИ МИГ
Погледна ме и в миг ме хвърли в огън.
Отрони дума — пръсна ме роса.
Предай се, моя мъжка мъко, сбогом!
Здравей, любов! Елате чудеса!
Добре дошло, видение на живо,
прекланям се пред светлата ти власт!
Сторете, небеса, да е красиво
това, което ще се случи с нас!
КАТО ТЕБЕ
Тя ден и нощ мечтала и мечтала,
и ето че е вече булка бяла –
сияеща на хълма нежна слива,
нерадостна довчера, днес щастлива.
Изстрадала мраза и суховея,
и ти си, мила моя, като нея.
Гърдите ти на слънцето се молят.
Сънувай ме. Ще дойда като пролет.
ПЪТУВАНЕ
През твоята наивна съпротива,
през завистта на празните души,
през звезден прах, столетия изстивал,
през рани от целувки и лъжи,
повикан от очите ти, обсебен
от лед и огън, вплетени ведно,
аз тръгвам днес на дълъг път към тебе.
Дано пристигна някога… Дано!
ВЪЗТОРГ
Да, тя живее тук, на този свят –
при извора за жадните ми устни.
Дъхът й като розмаринов цвят,
целувките й – от меда по-вкусни.
Прегръдките й шемети люлеят.
Очите й избликват светлина.
Гърдите й неземна песен пеят…
Взел Бог за триста, дал го на една!
ТИ И ВЯТЪРЪТ
В следа от щъркел днес аз пак ще те открия,
защото си цветче от мартенска магия.
Едно крилце ефир. Мечтание, с което,
затворя ли очи, достигам до небето.
След всеки нов цъфтеж ти ставаш все по-бяла.
Повтаряш пролетта, в душата оцеляла.
Въздъхна ли сега, цветче, ще те отроня.
Но вятърът съм аз –знам как да те догоня.
ПЛОДЪТ
Довяна от дъха на суховея,
на устните ти каца нежността.
В трапчинката ти днес целувка зрее –
най-хубавият плод на есента.
Тя есен подир есен все е зряла
и съхнела на корена в тъга.
Защо ти е? Не би ли ми я дала
все някога? След мъничко… Сега!
ВЪЛШЕБСТВО
Душата ти сама дойде при мене,
в лиричен миг, а не след битка люта.
По нищо не приличах на елена,
строшил рога за своята кошута.
Бях слаб, разочарован, изоставен,
една претръпнала, унила тръпка.
Но нежността на твоята прегръдка
най-силен сред мъжете ме направи.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Къде си била досега,
та слънцето не бе изгряло?
Преди да сътвориш мига,
в чии прегръдки си преспала?
Простри ръце – да уловим
несбъдналото се тогава
и от живота да спасим
това, което ни спасява.
МИЛОСТ
Хрущи снегът. Вихрушка коледува
по пътища били и не били.
А мечките в хралупите сънуват
разцъфнал дрян и облак от пчели.
И тъй е невъзможно всичко вече,
и толкоз е далеч, че съм готов
един съчувствен поглед тази вечер
да взема за признание в любов.
