Отвреме-навреме в главата на всеки писател се образуват едни кухини. Питам се – не е ли написано всичко онова, което може да се напише? Не му ли е вече разказана играта на целокупния български народ? Малко ли му са народните избраници, половите извратеняци по списания и по телевизии, силиконовите репортерки и още по-силиконовите поп-фолк диви, та да му заквасвам мозъка и аз? Процесът на опростачването на нацията вече е почти приключил и моят принос занапред би бил от несъществено значение.
„Точно така ме побъркваш само ти,
нямам вина за това,
точно така ме целуваш само ти,
точно така, точно там.
Целувай ме, давай сега, нека бъда твоя пак,
целувай ме, искам греха, нека бъда лошата!”
И още по-откровеното:
”Кой ще гали котето любовно?
Ела с мен да играеш на световно.
Мойто коте не е за игра,
то е само за сериозни господа!”
Не, авторът на тези стихове не съм аз! С моите допотопни сонети не можах да се класирам в поп-фолк и рап-индустрията. Обяснявам си го с дефицит на талант. Направо съм се отчаял от себе си и вече съм се отказал да се състезавам с днешните нашарени, нацицорени и разкрепостени отвсякъде дарования.
Могат ли да се сравнят Ботев, Вазов и Багряна със сегашните поетични надарености? Добре, че класиците отдавна са млъкнали, защото днес биха били пометени от конкуренцията! Даже и аз самият се чудя с какъв акъл продължавам да се напъвам да произвеждам метафори и сентенции за българската литературна чаршия в условията на пазарната икономика. Не се харчат, казвам ви! Но тъй като и пазарната ни икономика се харчи не повече от моите творби, това донякъде ме успокоява. Няма да го отнасят само днешните български писатели, я!
Преди време например старозагорската пазарна икономика ме заведе в магазин на бул. „Патриарх Евтимий” № 138. За да бъда съвсем в съзвучие с чака-рака, си потърсих силиконов маркуч и попитах групичката продавачки с изкусителните 4-Де измерения дали този маркуч е произведен от екологичен материал или не. Ха сега, де! В песента „Кой ще гали котето” не е засегнат този въпрос. Изобщо, защо трябваше да ми се отговаря? Не упражнявах ли явно клиентско насилие върху онова, което се намираше непосредствено под неустоимите им прически!
Струва ми се, че разреших проблема по оригинален начин, като закупих от магазина цели 2 (два) сантиметра маркуч, който мисля да подложа на химически и спектрален анализ. При положение, че бъдат задоволени моите потребителски изисквания, някой ден ще се върна и ще купя от този весел магазин още 20 сантиметра маркуч, ще го съединя с първите два, за да мога с гордост да „галя котето любовно.”
Всички знаем, че в милата ни Република България лъжата много прилича на истина, а истината – на лъжа и затова винаги сме недоверчиви. Литературата като рожба на една красива лъжа, обикновено няма общо с действителността. Но не винаги е така. Съществуват и случаи, при които онова, което причинява българинът на българина надхвърля всяко писателско въображение. За да повярвате на разказаната по-горе история, поискайте в библиотеките списание „ 7 дни Стара Загора”, в което преди време публикувах касовата бележка за закупения от мене маркуч на стойност 0, 01 лева, с включен, разбира се, и ДДС.
А на вас, мои любезни читатели, ви пожелавам да оглупявате по-бавно.
