Притча за приятелството.
Двама приятели вървели през пустинята. Единият от тях бил по-слаб и не издържал на умората. Постоянно хленчел, че бил жаден и не издържал повече.Тогава другият му зашлевил няколко шамара.
Хленчещият се спрял и без да каже нищо написал на пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме наби!“
Продължили пътя си и стигнали до един оазис, където хукнали да пият вода. Този, който преди това получил плесниците, внезапно паднал в кладенеца и започнал да се дави, но приятелят му го спасил навреме. Когато се посъвзел, взел камата си и с нея написал върху един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
– Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
– Когато някой добър приятел ни оскърби, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът и прошката ще го заличат. Но когато направи за нас нещо хубаво и ни помогне в труден момент, трябва да го гравираме върху камъка, където нито вятърът, нито времето може да го заличат.
