Ацтеките са дали името на домата, а испанците първи го включват в храната си.
Доматите са навярно сред най-разпространените, обичани и популярни зеленчуци в света. Според мнозина доматите всъщност са плод, но с оглед на страхотните им вкусови качества и широкото им приложение, двубоят „плод или зеленчук” остава на заден план. Доматите (Solanum lycopersicum) са зеленчуков вид, спадащ към семейство Картофови (Solanaceae). Те се отглеждат заради вкусните си месести плодове като едногодишна култура. В някои райони, където въздушната и почвената температура не спадат под 0°С, може да се отглеждат и като многогодишни.
[ad id=“225664″]
При узряването доматите придобиват червен, розов, жълт или портокалов цвят с различна наситеност. Масата на плодовете варира в широки граници – от 10 до над 200 г. Плодовете са със семена или без семена (партенокарпни). Произходът на доматите от екваториалните гори на Южна Америка определя и специфичните им изисквания към факторите на растеж и развитие. Доматите са особено взискателни откъм напояване, слънчева светлина, която трябва да е в изобилие, но не прекомерно силна и продължителна.
В изконната родина на домата днес се срещат неговите праотци в диворастящо състояние. Те са дребни като орех и са далеч назад от вкусовите качества на познатите ни домати. Още преди хилядолетия жителите на Перу, Чили и Еквадор започнали да култивират домати. След откриването на Америка доматите започнали да навлизат и на Стария Континент. Името „домат“ произлиза от думата „томалт“, с която Ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред Испанските търговци. Първоначално обаче били отглеждани като саксийни растения за украса. Минават десетилетия преди доматите да започнат да се употребяват като храна, а първи в това начинание били Испанците.
През вековете сортовете домати се променяли значително. Днес генното инженерство позволява огромно разнообразие от видове (лилави, сини, жълти, оранжеви и т.н.), с представители, достигащи до 500 г. Доматът е топлолюбиво и влаголюбиво растение и най-добре се развива при температура 25-30 градуса.
Организацията за прехрана и земеделие на ООН прие международен търговски стандарт за доматите, разработван седем години. Според стандарта истинските домати трябва да са с една от четирите форми – кръгли, оребрени, продълговати и чери (коктейлни). Доматите трябва да бъдат ненаранени, чисти, пресни, да не са заразени с вредители. Ако доматите са за продажба със стеблата, те трябва да бъдат пресни, здрави и с изчистени от стъблата листа.
Учените дори успяха да идентифицират ген, отрицателна мутация, която води до изключително високи добиви на доматите. Става въпрос за ефекта на т. нар. хетерозиса – когато хибридите, получени от кръстосване на два растителни вида или две породи животни, са по-жизнеспособни от предците си, дават повече плодове (вълна, месо и т.н.). Българските производители на домати вече отглеждат предимно дълготрайни, неузряващи сортове домати (както масовите по света).
Състав на доматите
Доматите са отличен източник на антиоксиданти, ликопен и бета каротин. Те са бедни на калории и имат високо съдържание на витамин С и А, които укрепва имунната система и разгражда мазнини. Естественият оцветител ликопен е мощен антиоксидант. В доматите се открива огромно богатство на витамини, минерални соли и други полезни вещества. Дневно ни е необходим един голям домат, за да си набавим почти цялото необходимо за ден количество витамин С и витамин А. Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата и цели три пъти повече от рибата. Зрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените.
Избор и съхранение на доматите
Най-вкусният и полезен за здравето домат е узрелият на корен, а не обраните зеленикави и узрели в щайгата домати. Това е важно правило, което трябва да се съблюдава при избора на домати макар и днес той да е сведен почти само до „изкуствени” такива. Когато купувате домати се старайте те да са равномерно и наситено червени, месести и сочени. Когато доматът се дъвче, той не трябва да хрупа. Заради влошаването на вкуса на българските домати се наблюдава тенденция през последните години, потребителите да купуват повече розови домати, които са по-скъпи, но напомнят вкуса на едновремешните български домати.
Ако изберете истински домати, те могат да се съхранят на хладно до няколко дена. След този период захарите започват бързо да се разграждат, в резултат на което се увеличават киселините и доматите стават негодни за консумация. Успоредно с това се разпада и пектина в тях, те започват да гният и да се разпадат. Необагрените домати е добре да се съхраняват при около 10 градуса.
Доматите трябва да се нарязват непосредствено преди употреба с неръждаем нож, защото са нетрайни. Това се дължи на витамин С, който е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствие на светлина и въздух, както и при допир с метал. Правилно пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок и консерви от домати могат да запазят хранителните си стойности за около 2 години. Сътрудници в Ню Делхи (Индия) създадоха нов сорт генетично модифицирани домати, които се съхраняват много по-дълго от обикновените домати. Обикновените домати започват да увяхват и да се развалят след 15 дни съхранение, а плодовете на новия сорт ГМ домати издържа свеж в продължение на 45 дни.
Навярно първите асоциации, които изплуват на човек, когато чие за домати, са шопска салата, консерва гювеч или пък вкусен доматен сос, който на практика може да се консумира с всичко – зеленчуци, меса, паста и т.н. У нас лятото е сезонът на доматите, а към есента започва и консервирането им – от столетия приготвяме доматен сок, различни гювечи или просто беленидомати в консерва. Доматите са и основата на любимия на мнозина кетчуп. Сос Болонезе замакарони и спагети би бил немислим без пресни и зрели домати.
У нас салати като Шопска, Овчарска, Кръчмарска и др. отдавна са на почит, заради наличието на домати в тях, които придават уникалния им вкус. Доматите са с широко приложение в кулинарията, като са притурка за почти всички манджи, яхнии, гювечи, спагети или макарони, печива като мусакаи т.н. Традиционната българска лютеница от векове е любима на малки и възрастни именно заради доматената магия, която тя представлява.
Ползи от доматите
Доматите са верен помощник при диетично хранене. Те имат диуретични свойства и са отлични при диети при бъбречнокаменна болест, хипертония, при диабет (по-киселите сортове), при сърдечно-съдови заболявания. Доматите са важна храна за мъжете, за да се предпазят от заболявания на простатата.
Една чаша доматен сок ни набавя половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С. Още доматеният сок стимулира дейността на стомашно-чревния тракт, понижава риска от ракови образувания. Много е полезен забременни и кърмачки. Той може да разтваря животинските мазнини и така предпазва артериите от втвърдяване.
Антиоксидантът ликопен в състава на доматите помага да запазим кожата си сияйна и тонизирана. На всичкото отгоре ликопенът действа дори по-мощно при правилно консервираните домати. Доматите в менюто повишават нивото на проколаген в кожата, което предполага защита от слънчево изгаряне. Достатъчният прием на ликопен и бета каротин през летните месеци предпазва по естествен път кожата от вредните УВ лъчи. Съществува дори доматена диета, която успешно топи мазнините.
Учени от Канада установиха, че две чаши доматен сок на ден укрепват костите и предпазват отостеопороза. Доматеният сок също е богат източник на фруктоза. Също както меда, той ускорява изгарянето на алкохола в организма и е помощник при махмурлук. Препоръчително е дори да пиете алкохол с коктейл от мед, лимонов сок и чай, за да се предпазите от главоболие на сутринта.
Вреди от доматите
Доматите могат да са противопоказни при хората с хронични и активни алергии. При тях могат да се появят алергични симптоми.
