Махатма Ганди беше казал някога, че «Прошката е качество на силните. Слабите никога не прощават”.
[ad id=“225664″]
Болката и напрежението, които ни съпътстват през последните години в резултат от кризата на ценности в обществото ни, водят до сериозни тегоби вътре в душата, които често се затрудняваме да оставим някъде встрани в хода на живота си, за да можем да продължим, освободени от камъните, които носим от миналото си. Така, често пъти се сблъскваме с проблеми, които ни носят болка и с хора, които ни нараняват. И се питаме, как можем да прогоним тази болка и да се справим с това изпитание вътре в себе си? Можем ли да изхвърлим камъните, които сме събрали в душата си от чуждото поведение и да им дадем своята прошка? Прошката е трудна за повечето хора. И несъмнено нужни са много усилия, за да успеем да простим някому, който ни е наранил непростимо, но и още по-големи усилия са необходими, за да успеем да простим на самите себе си.
[ad id=“263680″]
Онзи, който се затруднява да заобича искрено самия себе си, се затруднява да прости и на останалите, както и на самия себе си и да поеме към новите хоризонти и шансове, които животът му предоставя. Мнозина са насъбрали в себе си мъка и омраза за хиляди години напред. И разбира се, считат за оправдано и логично да изпитват тези чувства, след като някои други носят отговорността за предизвиканата в тях болка и омраза. По този начин занимават душата и сърцето си с това как биха могли да се справят с тази ситуация, без да могат да видят възможностите, които им разкрива животът на други нива и да потърсят следващия свой жизнен път. Мислят за болката и много пъти се опитват да накажат другия, като му отмъщават или се опитват да му предизвикат същата непрекъсната болка, защото смятат, че той е отговорен за собствената им болка. Това обаче е и голямата грешка, след като тази и само тази мисъл за търсенето на възмездие за болката и за отхвърлянето на прошката ги държи затворени вътре в техния собствен затвор, в резултат на което не са в състояние да избират някой друг път, който ще ги накара да почувстват истинското щастие по своя житейски път.
Когато отхвърляме прошката, предизвикваме нещо ужасно първо на самите себе си. Горчивината и мъката, които носим, се трупат вътре в нас и те се превръщат в отрова, която бавно ни убива. Чуваме често за хора, които биват атакувани от болести и най-често от зловещия рак в резултат на психическата тежест, която са събрали в себе си и която буквално ги изяжда с годините. Невъзможно е да бъдем здрави и свободни, докато задържаме в себе си тъмните останки от миналото. Всичко лошо, което ни се е случило в живота, трябва да остане в миналото, защото животът продължава и ние имаме задължението да го следваме. Ако простим на някого, това не означава, че го оправдаваме за стореното, просто му показваме, че имаме духовната сила да го освободим от лошото, което ни е направил и да го научим, че не трябва да го повтаря.
Всеки прави най-доброто, на което е способен, според разбирането, съзнанието и знанието, които има за нещата, случващи се в живота му. Колкото по-трудно е живял някой човек през живота си, толкова повече той е бил заобиколен от отрицателни чувства и емоции, които не го оставят да прости на всички онези, който са предизвикали проблемите. Ясно е, че едно такова чуждо поведение в никакъв случай не е оправдано и приемливо, но за нашето собствено духовно развитие е нужно да оставим извън душата си болката и да дадем опрощение на греховете, така както самият Христос ни е научил да правим, поемайки пръв самият Той върху себе си греховете на всички хора. С болката, причинена ни от някой друг човек, трябва да се отнесем толкова мъдро, колкото нашият Христос, поел болката и греховете на милиони хора, за да ни покаже величието на прошката и духовната терапия, която тя ни е донесла.
Обикновено, хората, на които ни е най-трудно да простим, са онези, които са ни дали и най-големият урок в живота. Нека погледнем, с други думи, под различен ъгъл събитията, които ни са се случили, нека се поучим от изживените отрицателни моменти, предизвикани от другите и нека да демонстрираме любов първо към самите себе си. Ако го постигнем, ще се освободим от всичко старо и опрощението ще дойде от само себе си като естествено развитие на нашето себеуважение и в резултат от собствения ни осъзнат избор.
Когато започнем да прощаваме на всички онези, които са ни наранили, ще установим с времето и един неочакван ефект за самите нас си. Личният контакт с въпросното лице или с тези лица не е задължителен, за да простим някому. Само осъзнатото и истинско опрощение, онова, което извира от сърцето ни, е в състояние да донесе промяната вътре в нас. Преди всичко даваме прошка заради самите себе си, а не заради другите. За да почувстваме изкуплението и да продължим живота си с любов. Само така ще можем да бъдем щастливи.
Когато сме се залепили за миналото и за мислите, които ни носят болка, не позволяваме на самите себе си да живеем в настоящето и така животът ни губи перспектива. Нека се разровим по-дълбоко вътре в самите себе си, защото може да се окаже, че първо ще е нужно да простим на самите себе си и след това на останалите.
Нека не се затваряме вътре в собствената си килия, заради някоя несправедливост, извършена спрямо нас в миналото. Кое е за предпочитане? Да имаме право и да го търсим отмъщавайки или да простим и да бъдем щастливи? Нека решим, с други думи, че трябва да бъдем силни в живота, давайки прошка и любов, дори и на онзи или онези, които са ни наранили лошо и Бог ще ни възнагради с много награди за болката и горчивината, които сме преживели, както и за силата, която сме имали, за да простим.
Източник: http://www.bgnow.eu/ Х.Мурутис
