Забързано време. По улиците крачат забързани хора, изнервени родители забързано дърпат сънени деца към училище, забързани ученици яростно препускат през въртележката живот. С този ритъм малките трябва да смятат, да мислят, да порастват… Няма време за въпроси, още по-малко – за отговори…
[ad id=“263680″]
..
Как аз, забързаният учител, да забавя поне за миг този разбеснял се живот? Как да успокоя всяко малко дете, че има време-надежда, че има начин-спасение, че има въпроси с отговори?
От тази главоблъсканица винаги с топлота и загриженост излиза „на светло“ учителката Паолина Стойчева, преподавател в занималнята на четвърти клас в Пето ОУ „Митьо Станев“. Г-жа Стойчева е завършила предучилищна и начална педагогика, както и специалност „музика“.
Съвсем скоро тя е приключила един свой проект с учениците, за който ни разказва с чувство на удовлетворение и нескрита надежда за по-добро бъдеще на младите хора в България.
Задавайки си въпросите за неспирния ни ежедневен бяг, интуитивно за пореден път решавам, че помощ ще намеря за себе си и за децата в съкровищницата на книгите, споделя Паолина Стойчева. Изборът ми се спира върху „Скритият дар – 101 притчи за истински ценното в живота“ от Джериес Авад. Чела съм я няколко пъти. Решавам да го направя отново с децата в училище. Започнахме всеки ден, в часовете по „Дейности по интереси“ и то само за по 10 минути. Не за първи път четем заедно книги, но този път вълшебството беше пълно! Затова допринесе фактът, че сложихме началото през декември, когато Коледният дух е навсякъде.
И така, ден след ден, аз се наслаждавах на вперени в мен детски очи, които жадно поглъщаха всяка дума, продължи да разказва с много емоция преподавателката. Задаваха безброй въпроси, гора от ръце се люлееше пред мен и децата питаха за всичко. Кръстила съм техния кораб с въпроси „Защо“ и с него смело плаваме в океана Живот! Вечер малчуганите разказваха вкъщи на родителите си и на „порасналите“ си баби и дядовци. Няколко деца в писмата си до Дядо Коледа си я пожелаха за подарък, други я получиха за рождените си дни, а на Бъдни вечер ме изненада скоростно съобщение: „Госпожо, дядо Коледа ми подари книгата „Скритият дар“!“
Надежда има! – с блясък в одухотворените си очи завърши разказа си Паолина Стойчева, един съвременно забързан, но четящ учител…
