Една учителка от Пето ОУ „Митьо Станев“ учи малките да летят

Забързано време. По улиците крачат забързани хора, изнервени родители забързано дърпат сънени деца към училище, забързани ученици яростно препускат през въртележката живот. С този ритъм малките трябва да смятат, да мислят, да порастват… Няма време за въпроси, още по-малко – за отговори…

[ad id=“263680″]

..

Как аз, забързаният учител, да забавя поне за миг този разбеснял се живот? Как да успокоя всяко малко дете, че има време-надежда, че има начин-спасение, че има въпроси с отговори?
От тази главоблъсканица винаги с топлота и загриженост излиза „на светло“ учителката Паолина Стойчева, преподавател в занималнята на четвърти клас в Пето ОУ „Митьо Станев“. Г-жа Стойчева е завършила предучилищна и начална педагогика, както и специалност „музика“.

Съвсем скоро тя е приключила един свой проект с учениците, за който ни разказва с чувство на удовлетворение и нескрита надежда за по-добро бъдеще на младите хора в България.

prit4iЗадавайки си въпросите за неспирния ни ежедневен бяг, интуитивно за пореден път решавам, че помощ ще намеря за себе си и за децата в съкровищницата на книгите, споделя Паолина Стойчева. Изборът ми се спира върху „Скритият дар – 101 притчи за истински ценното в живота“ от Джериес Авад. Чела съм я няколко пъти. Решавам да го направя отново с децата в училище. Започнахме всеки ден, в часовете по „Дейности по интереси“ и то само за по 10 минути. Не за първи път четем заедно книги, но този път вълшебството беше пълно! Затова допринесе фактът, че сложихме началото през декември, когато Коледният дух е навсякъде.
И така, ден след ден, аз се наслаждавах на вперени в мен детски очи, които жадно поглъщаха всяка дума, продължи да разказва с много емоция преподавателката. Задаваха безброй въпроси, гора от ръце се люлееше пред мен и децата питаха за всичко. Кръстила съм техния кораб с въпроси „Защо“ и с него смело плаваме в океана Живот! Вечер малчуганите разказваха вкъщи на родителите си и на „порасналите“ си баби и дядовци. Няколко деца в писмата си до Дядо Коледа си я пожелаха за подарък, други я получиха за рождените си дни, а на Бъдни вечер ме изненада скоростно съобщение: „Госпожо, дядо Коледа ми подари книгата „Скритият дар“!“
Надежда има! – с блясък в одухотворените си очи завърши разказа си Паолина Стойчева, един съвременно забързан, но четящ учител…

(Visited 12 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!