Констатацията, че любовта е наркотик, не е просто пикантна фраза, установиха учени. Те доказаха, че влюбеното състояние може да се сравни именно с наркотичното опиянение.
Всички се питаме какво точно става в черепната кутия на безумно влюбения човек. Какви процеси предизвикват замечтания израз на лицето, блуждаещата усмивка или неудържимото желание да си близо до даден човек, въпреки че наоколо е пълно с други хора, които далеч не са по-лоши.
Мозъкът, а не сърцето, ни кара да се влюбваме
Ето как учените обясняват наркотичното действие на влюбеността. Ако усетите, че в стомаха ви са запърхали пеперуди, знайте, че в тялото ви е изхвърлен хормонът допамин. След това на сцената излиза белтъкът невротрофин, който предизвиква у вас трайна привързаност към вашия любим/любима. Тази привързаност се изразява в потребността да виждате любимите черти, да чувате любимия глас, да говорите за нето/нея и прочие. Не можете нито да спите, нито да ядете и сте обзети от една-единствена идея – да сте по-близо до своя „предмет“. Впрочем симптомите са познати на всички.
Наистина губим ума си от любов
След това настъпва намаляване на серотонина, който отговаря за контрола върху нашите желания. Целият този хормонален коктейл не позволява на двойките да се разделят и причинява физически страдания от раздялата, които напомнят въздействието на наркотика. Ето как в организма на влюбения стават сходни процеси като в организма на наркозависимия.
Има обаче и сериозна разлика. Влюбването все пак е полезно, тъй като любовта повишава познавателните и двигателните способности на човека.
Източник: Дарик
