Едно стихотворение, изпратено от Антон Кавалджиев до контактната форма на ЗАРАТА. Публикуваме го без редакторска намеса.
Европа
Гръмовержеца Зевс надолу погледна
Земята бе свежа, гиздава и бледна
Европа гола в тревата той зърна ,
И нещо в сърцето му се преобърна
От семейството божие на Хера той кръшна,
И преситен на боговете с благата
В образа на бик на Европа в краката се тръшна.
А тя възседна го и хвана за рогата.
А след това е ясно, направиха Минос,
На най древната култура съзидателя.
И тръгна тя от Изтока към Запада в едно с Христос
и папата, диктатора, поета и писателя.
Мислители безброй навъдиха се там
Духовността от тук се пръкна по земята
Но не по малко зло отправи се от там
Един велик народ оправи й съдбата.
А днес, какво?, мижитуркат политици,
от егото свое силно мотивирани
Някои от тях се мислят историци
от силата на долара обсебени.
Децата се чудят що за ден е Денят на Европа,
На времето светът очакваше Денят на победата
Не щат да признаят, че от него започна Модерна Европа
сега когато кръвта е пролята и я няма бедата.
До Урал на изток се простира.
Така твърди го географията.
По пътя си върви не спира.
Не са й нужни на Америка обятията.
Антон Кавалджиев
