Ще ви разкажа за един от странните обитатели на Австралия – Бодливия дявол. Гущерът Молох прилича на ходещ бодлив храст.
Молохът (Moloch horridus), известен още като Бодлив дявол, е дребно влечуго . Достига 16 cm на дължина. Кафяви и жълтокафяви на цвят (при високи температури са светли, а при ниски — тъмни), те са покрити с конусовидни бодли. На тила има мастен израстък, наричан „фалшива глава“. Така на хищниците им е по-трудно да погълнат молоха. Живее в шубраци и пустини в Централна Австралия. Разпространението му се свързва най-вече с наличието на пясъчна глинеста почва.
Той се прехранва предимно с мравки и термити, като на едно хранене може да изяде от 1000 до 3000 насекоми. Това е трудоемка работа, тъй като той захваща с езика си мравките една по една. За негово щастие, с едно хранене той може да преживее доста дълго време.
Бодливият дявол пие вода по много особен начин. Той извлича вода от мъгла, влага и морски пясък. Кожата на молоха е покрита с люспи. Влагата, която попада върху тях, се стича по грубата повърхност на кожата и навлиза в мрежа от полуотворени каналчета, или бразди, разположени между люспите. Тези каначета са свързани помежду си и отвеждат водата до двата края на устата на молоха.
Молохът извлича вода от влажни повърхности, като трие коремчето си в тях. Каналчетата по повърхността на кожата му са свързани посредством тръбички с друга мрежа, намираща се отдолу, тоест в кожата на гущера. Структурата на каналчетата в тази мрежа спомага за капилярността- явление, при което водата навлиза в тесни пространства, пренебегвайки гравитацията. Така кожата на гущера действа като гъба.
След брачния период женската изкопава 30- сантиметров тунел на брега на река или в могилка и снася от 3-10 яйца в единия му край. Яйцето на гущера Молох е около 2.5 сантиметра дълго и 1 сантиметър широко. Това съвсем не е малко за гущер, който е дълъг само 15 сантиметра. След това женската затваря тунела и изравнява почвата наоколо. След време малките сами го отварят и започват да се грижат за себе си.
Молохът не е отровен и не хапе, но посреща всеки нападател с множеството си остри бодли. Той изглежда опасен, но всъщност е съвсем безобиден.