В памет на майка ми
Отново прераждам те, както си
в минути предгробни –
обкичват те цъфнали кактуси,
без радости, злоби…
Животът ти грях ли е, сън ли е –
че Бога разсърди?!
А твоето неживо безмълвие
Земята продъни…
Из „Птици в нощта“
Иван Енчев – Безмълвие (поезия)
