За Димитър Гюдженов /1891-1979/.
Роденият на 26.01.1891г. в Стара Загора художник проф. Димитър Гюдженов е една от най-значимите фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея
- победи и царе,
- епохи на строителство и духовен разцвет,
- робство и въстания,
- митове,
- обряди и бит,
- величие и страдание
се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет. Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра.
125 годишнина.
Тази година се навършват 125 години от рождението на Димитър Гюдженов, която старозагорци отбелязват с изложба, експонирана в Художествената галерия на Стара Загора, включваща 25 живописни творби на художника от фондовете на Художествените галерии в
- Стара Загора,
- Сливен,
- Разград,
- Пазарджик,
- Габрово,
- Националната галерия,
- Пловдив,
- Бургас,
- София,
- Регионалния исторически музей в Пазарджик,
- Музей „Литературна Стара Загора”.
Изложбата, която ще бъде открита на 15 април 2016г. /петък/ от 18.00 ч., се посвещава на 125-та годишнина от рождението му. С нея родният му град, организаторите, и художествените галерии в София, Пловдив, Бургас, Сливен, Габрово, Разград, Пазарджик и Стара Загора изразяват почитта си към таланта на художника и неговата роля в българското изкуство.
Принос на Димитър Гюдженов в българската живопис.
Димитър Гюдженов е една от най-значимите фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея победи и царе, епохи на строителство и духовен разцвет, робство и въстания, митове, обряди и бит, величие и страдание се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет.
Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра. Близо девет десетилетия неговите картини оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия народ. От “Кубрат и синовете му“ през “Цар Симеон Велики“ до “ Ботевата чета слиза на българския бряг“. Димитър Гюдженов пресъздаде в стотици произведения най-забележителните събития в развитието на нацията ни и успя да разкрие същностните страни от духа на българина.
Етапи в творчеството на проф. Гюдженов.
Проф. Димитър Гюдженов е син на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов, един от ония бележити творци, на които съдбата е отредила да прехвърлят моста от Възраждането към следосвобожденското ни изкуство. Интересът му към живописта се формира в бащиното ателие и в зографисваните църкви. За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908-9 год.
През 1910 год. заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. През 1913 год. заминава за Париж, където два семестъра учи в Националното училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон.
През 1914год. помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър. С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги. Зачислен е като военен художник при щаба на 8-ма Тунджанска дивизия, а по-късно и към щаба на армията. На фронта, създава първите си батални композиции
- “Обоз на път“/1916/,
- “Дъжд на фронта “ /1916/,
- “През Морава“/1917/ и т.н.
Платната, рисувани по време на Балканската и Първата световна войни, му печелят популярност още преди завръщането от фронта. След войните Гюдженов навлиза в историческия жанр вече като утвърден художник.
В края на 1925 год. Гюдженов завършва картината “Кубрат и синовете му “, с което окончателно утвърждава ориентацията си към историческия жанр. Следват
- “Български хан прави жертвоприношение“,
- “Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България“,
- “Изгарянето на българския богомил Василий“ и т.н.
Творбите му бързо влизат в страниците на учебници, календари, списания, научни пособия и т.н. Изключителна популярност още тогава получават картините
- “Цар Симеон“,
- “Княз Борис като монах“,
- “Княз Борис приема учениците на Кирил и Методий“,
- “Хан Крум побеждава византийците“ и десетки други.
- В края на 40-те години вниманието му е насочено предимно към българското национално освободително движение. Тогава Гюдженов рисува
- “Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“,
- “Боят при Драва-Соболч”,
- “Посрещането на ген. Гурко в София“.
През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан,Велико Търново и др. Негови са и част от фреските в южното крило на катедралния храм “Св. Димитър“ в Стара Загора. Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 година в София.
