Ако искаш да се превърнеш от Проста Патерица /ПП/ в Крайно Успешен Бастун /КУБ/, чети надолу
СТАНИ СТОЛИЧАНИН
Изобщо не е важно къде точно си роден, важното е да се навреш в столицата и да започнеш да презираш всичко, що е провинция. Има безброй начини за това – да учиш, да работиш, да се ожениш или да правиш каквото си искаш. Важното обаче е да плюеш с настървение всичко, което е извън табелата на София. Няма значение и в кой микрорайон живееш – ти си софиянец и точка по въпроса.
Ако случайно срещнеш съселянин в необятната космополитност на столицата, мини на другия тротоар и настойчиво се прави, че не го познаваш. Ако тръгне след теб, бягай. Ако пък предизвикаш въпроси с поведението си, винаги можеш да вдигнеш рамене с невинна фраза от сорта „Ми то всички селяндури тук дойдоха, аман от психопати!”
СТАНИ НАЧАЛНИК
Още докато гадните вървежни типове в училище те налагаха с чантата по главата след часовете, ти знаеше – ще станеш началник и ще им покажеш. И баба ти каза така, още докато беше четиригодишен и се опитваше да напъхаш бобово зърно в носа си и да го извадиш през ухото.
За да бъдеш успешен бастун, не може да се смесваш с простолюдието. Трябва да станеш началник, независимо какъв и на кого.
Един от най-лесните начини за това е да завържеш приятелство с някой висшестоящ, който и хабер си няма от това, с което се занимаваш. По този начин много лесно ще го убедиш, че си номер 1 и си роден за началник. И баба ти каза така.
ПОКАЖИ, ЧЕ СИ НАЧАЛНИК
За да покажеш на простолюдието кой командва, е от изключително важно значение да изглеждаш важен. За целта разпечатай предговора на който и да е учебник от специалността ти /няма време да го четеш тепърва/ и подчертай с маркер две-три изречения, за да изглежда, че си мислил върху текста. Наречи страницата СЕМИНАР и събери хората си в точно уречен ден и час, за който си сигурен, че е неудобен за всички.
Чети написаното зловещо бавно пред публиката си, за да ги респектираш. Не отговаряй на въпросите им, защото ти си началник и това не ти е работа. Ако се наложи обаче, погледни аудиторията с вглъбен поглед и повтори изречението още по-бавно, за да се набие в главите на тези идиоти – подчинените ти.
Задължително трябва да се снабдиш с кърпичка, с която да се пребърсваш театрално. Тя е изключително лесно средство да изиграеш досада и да изглеждаш угрижен и съсредоточен, дори и да не си.
БЪДИ МНИТЕЛЕН
Обиждай се на всички и всичко. Не може някакви дебили да не те уважават, ти вече не си ПП, ти си КУБ. Ако не ти дават поводи да се обиждаш, създавай си ги сам. За целта – звъни на всички подред и им казвай колко са прости. Ако не те обидят, обиждай ги ти. Все някой ще те нареди и така вече ще имаш повод да си обиден и да се оплачеш на някой по-висшестоящ.
Ако не притежаваш особено богат речник и умение за водене на спор, просто наречи идиотите комунисти или ченгета. Ако и това не върже декиш, задължително намеси европейските практики и глобалното затопляне.
ОПЕРИРАЙ ХУМОРА СИ
Никоя самоуважаваща се ПП, а още по-малко – КУБ, няма чувство за хумор. Ако случайно обаче имаш, отърви се от него на секундата. Трябва да си наясно, че чувство за хумор имат само простаците, а чувство за самоирония – завършените идиоти. Бъди сериозен и скучен – само така ще изглеждаш важен. Единственото, което можеш да си позволиш, е да си усмихваш мазно на шегите на някой по-голям началник от теб. Не забравяй да се пребърсваш с кърпичката, докато го правиш – така ще изглеждаш по-разчупен и непринуден.
ОПЛАКВАЙ СЕ
Непрекъснато се оплаквай от всички и от всичко. Истинските КУБ никога не са доволни от живота си и затова всячески се опитват да вгорчат живота на околните. Тъй като така или иначе никой няма да ти обърне внимание, прави го с подчинените си. Трий им информация от компютрите, наричай ги селяни и ги карай да ти правят комплименти. Ако не се навият, се оплаквай на всеослушание, задължително в присъствието на колкото се може по-голям директор.
Най-общо казано – за да си Крайно Успешен Бастун, трябва да си столичанин, да почиташ европейските практики /каквото и да значи това/, да си началник и да си ръб. Ако това не ти е достатъчно, винаги можеш да участваш във високо интелектуално предаване или – примерно – да направиш филм за глобалното затопляне.
