През 18 век Томас Джеферсън пренася пържените картофки от Франция в САЩ. Недоволен клиент в ресторант става причина картофите да преминат в друго измерение. Как се е появила известната марка чипс „Лейс“?
[ad id=“225664″]
Картофите са една от най-консумираните храни в световен мащаб, а немалка част от популярността им се дължи на едно на пръв поглед дребно изобретение – ЧИПС. Превърнал се в последствие в може би най-разпространената бърза закуска.
Обикновените пържени картофи се появяват и разпространяват във Франция още през 18 век, от където рецептата е пренесена в Съединените щати от тогавашния посланик и бъдещ президент Томас Джеферсън, особен техен почитател. Естествено, новата мода се разпространява, и до средата на следващия, 19 век, пържените картофки се превръщат в честа добавка към множество основни ястия, особено вечеря.
[ad id=“263680″]
Именно тук, на практика по чиста случайност, на сцената излиза индианецът Джордж Кръм – главен готвач в ресторанта „Муун Лейк Лодж“ в курорта Саратога Спрингс, Ню Йорк. Някъде през 1853 г., посетител на ресторанта върнал порцията си картофки, недоволен от тяхната дебелина. Готвачът приготвил по-тънка партида, но след като клиентът отново не ги харесал, в крайна сметка решил да му изпържи толкова тънки и хрупкави картофи, че дори да не могат да се набучат с вилица.
Кухненският експеримент дал неочаквано добър резултат – не само гостът останал предоволен, но и други посетители проявили интерес към препържените осолени люспици, и съвсем скоро чипсът се появил в менюто на ресторанта под името „Саратога Чипс“ – специалитет на заведението. Не след дълго, започнали и да го пакетират и продават – първо в околността, а после и из цяла Нова Англия. Още малко по-късно, Джордж Кръм вече отворил и собствен ресторант, специализиран в приготовлението на различни чипсове.
При все това, трябвало да минат няколко десетилетия, преди чипсът да напусне северните щати и чипсоманията да обземе цяла Америка – това се случило някъде чак през двадесетте години на 20 век, благодарение на пътуващ търговец, носещ името Херман Лей, който, освен останалите си стоки, превозвал и картофените кръгчета до бакалиите из Юга. С което успял да завърти доста сериозен бизнес, а картофеният чипс на Лей се превърнал и в първата официална марка подобен, като същевременно думата „чипс“ постепенно, отново благодарение на него, се превърнала в разпространеното нарицателно за солената бърза закуска.
[ad id=“236999″]
Разбира се, за тази цел спомогнали и някои странични изобретения – през двадесетте била изобретена и механичната картофобелачка, която не само олекотила труда на производителите, но и увеличила самия обем на производство, докато преди това картофите се белели и режели на ръка. В днешни дни процесът е изцяло автоматизиран, като по-любопитното е, че при масовото производство не се използват резенчета картофи, а пресовано картофено пюре с малка добавка от царевично брашно за консистенция. Като освен всичко друго, това значително съкращава времето за пържене, което е едва около десет секунди.
Но по-важното е, че в крайна сметка вкусът не се променя особено. А междувременно, всеки ден се изяждат безбройни тонове от закуската, започнала пътя си като единично блюдо в малко ресторантче някъде из Съединените щати преди едва век и половина, и то благодарение на каприза на един единствен човек – както и на онзи, който му е угодил.
