Момичето, дъжда и старицата
Вали. Ще потопи земята този дъжд.
Вали. Изгубих си чадъра. Изведнъж
ужасно ми се иска да приличам
на капките, които се изсипват
от коша притъмнял на синевата –
плющят върху цветята и тревата.
Ужасно ми се иска да попия
в сърцето на зелената стихия,
която се взривява в дървесата.
Ужасно ми се иска… Но, оставам
момиче под дъжда на тротоара.
Не забелязвам колко са големи
очите на мъжете покрай мене,
които по измокрената рокля
полепнала по тялото, до точност
и бенките ми могат да узнаят.
Не ме е грижа. Млада съм. Оная
старица под чадъра да завижда.
О-о-о, май е сляпа тя и беззащитно
похлупена от покрива сатенен
тя, може би, сега очаква мене:
да й подам ръка за да премине
по улицата?! После в магазина
ще влезе и ще купи литър мляко
за внучето и нея… После плахо,
мъчително към къщи ще си тръгне…
Ще я погледам… и ще се обърна
към облака с молбата да престане
дъжда над този град. И да останем,
старицата и аз, и всички хора
под слънчевата светлина – доволни,
че днес ни има, че ни чака някой.
А утре – с нов късмет върху земята
да стъпваме, да чакаме… да любим
и враг, и ближен с Божието чудо.
Керка Хубенова
Из „Птици в нощта“
[ad id=“225664″]
Керка Хубенова е поет и журналист. Има отличия от международни и национални конкурси за поезия и публицистика. Нейни стихове и публицистика са превеждани на руски, английски, френски, унгарски и осетински; звучали са по Българското национално радио, по радиа и телевизии. Включени са в редица сборници и антологии. Работи като специален кореспондент на Интермедиа – София.
