Да обиколиш България. Това малко кътче от рая, щедро надарено от природата с изключително красиви планини и богата история. Да се разходим до едно красиво място, чийто разкази и гледка ще ви оставят безмълвни. Разкази за смели мъже и жени, придобили широка популярност и станали национални герои.
В най-западната част на Розовата долина, в теснината между Стара Планина и Средна гора, през която минава единственият път от Златишката за Стремската долина, е сгушен град Клисура. Името си придобива заради своето местоположение. Клисура означава тесен планински проход, дефиле.
Кървава история и неповторима красота притежава Клисура. Величествената гледка на Стара планина и Средна гора, опияняващата зеленина и дървета, „докъдето ти стигне погледът“ могат да те оставят без дъх.
Клисура записва името си в българската история с участието си в Априлското въстание през 1876 г. Трагична е участта на това подбалканско градче, изпепелено до основи. Шест дни клисурци водят борба на живот и смърт, а на седмия над 400 от тях са убити, всички къщи, двете училища и църквата – опожарени.
Останките от изгорената през Априлското въстание църква “Св. Никола” напомнят за събитията, разиграли се зад нейните зидове. От камбанарията на църквата в историческия 20 април 1876 година е даден първият сигнал на въстанието – два часа след обявяването му в Копривщица. Днес камбанарията е изцяло реконструирана. Камбаната, с която е обявено въстанието, също е съхранена и е особено ценен експонат в градския исторически музей. В подземието на параклиса към църквата са съхранени костите на загиналите в Априлската епопея клисурци.
Козинаровата къща пази своята страшна история. Завинаги остава в паметта на хората клисурката Цана Козинарова, съпруга на въстаника Никола Козинаров. Трагедията на една майка.
Местните историци разказват как Цана останала сама в дома си по време на Априлското въстание, заедно с четирите си деца – най-малкото пеленаче, а най-голямото на 4 годинки. Тя не можела по никакъв начин да търси спасение в бягството с четирите рожби и чакала съпруга си. Турските башибозуци подпалили църковната махала, където е къщата ѝ. Цана Козинарова разбрала, че вече път за бягство няма. Тогава решила да се хвърли заедно с децата си в кладенеца в двора, за да не бъде съсечено семейството ѝ от освирепелите орди на Тосул бей.
Според историците е възможно майката да се е надявала просто да се укрие, защото в кладенеца са намерени и много вещи. Но има данни, че тя е натискала главичките на децата си, за да не се мъчат дълго. Бащата Никола остава жив и след въстанието се връща в дома и засажда край кладенеца чемшир и трендафил в памет на свидните му рожби и жена.
Днес кладенецът е възстановен и стои под сянката на над 100-годишна асма, притаила саможертвата и на една майка.
Малко след отклонението от Подбалканския път за Клисура, в самия подстъп към героичния град, на една височина се издига внушителният паметник на Иван Танков, останал в народната памет като Боримечката, възпят от Иван Вазов в епохалния му роман „Под игото“.
На него е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността „Зли дол“. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага „черешовата артилерия” на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците. Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дена по-късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един храбър юнак, дръзнал да се опълчи срещу Османската империя.
Паметникът на Боримечката е едно прекрасно място, където не само можем да отдадем почит към големия герой, но имаме възможност и да се насладим на една приказна гледка към Клисура и планините наоколо.
На още един достоен българин е издигнат монумент в Клисура. Паметникът на Никола Караджов се намира в центъра на град Клисура, в градинката пред Историческия музей. Монументът представя Никола Караджов в цял ръст, облечен във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Непоколебимост, вяра в успеха и твърдост на характера струят от фигурата и погледа на този герой, който остава завинаги на 35 години.
Никола Караджов е ръководител на въстанието в Клисура. На 20 април 1876 г. той е в Копривщица и става свидетел на случващото се там. Караджов е избран за секретар на събранието и за член на комисията, която трябва да определи реда на въстанието. На 20 април турските заптиета се опитват да арестуват копривщенския ръководител. Никола Караджов участва в схватката със заптиетата, става свидетел на превземането на конака и преподписва за по-голяма достоверност прочутото „Кърваво писмо” до Георги Бенковски. Никола Караджов загива в местността „Равна река“, прикривайки с тялото си своите другари.
Историческият музей е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и център на културно-просветния живот на града в продължение на десетилетия. Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година. В продължение на 30 години жителите на града събирали пари за строежа на сградата, която да запази спомените от въстанието.
Днес се разходихме из забележителностите на Клисура. За поминъка и традициите на Клисура ще разкажем следващият път.
