Как Майстор Кольо Фичето спасява от разрушение гордостта на цяла Франция – катедралата „Парижката Света Богородица”, разказал някога игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги. Запазените думи на стареца са достигнали днес до нас.
[ad id=“225664″]
През 1866 година един от символите на Франция – катедралата „Света Богородица“ в Париж, започнал да се руши. Една от стените се пропукала. Признати от цял свят експерти дошли да видят катедралата и да разберат как могат да обърнат процеса, но всички се провалили.
Френските власти започнали да търсят помощ навсякъде с обещания за награда.
[ad id=“263680″]
Новината достигнала и българските земи. По това време те били в границите на Османската империя. Митхад паша бил френски възпитаник, управлявал русенските земи и се интересувал какво става във Франция. Той обещал да изпрати най-добрия архитект в Османската империя.
По това време Кольо Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла. Оставил работата и хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.
[ad id=“236999″]
Домакините предложили да го настанят и почерпят, но българинът отказал. Пожелал веднага да отиде и види катедралата и започнал своите проучвания. Не след дълго той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.
Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект. Те много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.
[ad id=“218548″]
Едновременно със строежа на Беленския мост Уста Кольо Фичето строи и голяма черква в Свищов – на най-високото място в тогавашния град. Тя е осветена на 19.IХ.1867 г.
