Днес се празнува Лазаровден.
Православната Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Нашият народ нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
Най-характерният обичай на този ден е лазаруването. Лазарките са млади момичета, достигнали пълнолетие, готови да момуват. От този ден лазарките придобиват правото да сплитат косите си, да носят косичник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. Позволено им е „да либят либовник“ и да се омъжват. Започват да живеят в света на жените.
По стара традиция подготовката за празника започва отрано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат обредните песни, танци и пожелания, които ще изпълняват.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на Лазаровден, но и любовта, женитбата и плодородието. Лазарките обикалят всички къщи и землището на селището, пеят на всеки член от семейството и наричат за здраве и плодородие. Според народните вярвания словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен, че помага на девойките да се превърнат в жени, то помага и на пролетта да смени зимата, споделя ЗАРАТА.
Имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин
