От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 547
Сред забележителните имена в историята на гравюрата е и българинът Любен Диманов (19.04.1933, Кнежа). Във Франция Диманов става известен с постиженията си в илюстрирането на редки библиофилски издания. Сред оформените от него книги са: Марк Аврелий “Мисли за самия мен” (Париж, 1978), Шарл Бодлер “Цветя на злото” (Дюселдорф, 1979), Овидий “Метаморфози” (Париж, 1981), Аполинер “Алкохоли” (Париж, 1981), Шекспир “Сонети” (Стокхолм, 1983), “Бестиарий” (Париж, 1984), “Когато пламъкът и розата са едно” (Лондон, 1986), Стефан Маларме “Митология” (Париж, 1991) и др. Творчеството му се изучава от студентите в University of London, а произведенията му стават част от престижни колекции от цял свят – Bibliotheque National de France, Пушкинския музей (Петербург), Албертина музеум (Виена) и др. Паралелно с графиката, илюстрацията и рисунката, Диманов се изявява и в сферата на живописта и стенно-монументалните изкуства. От 1972 г. организира самостоятелни изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена… През 1974 г. получава втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва, през 1986 г. му е присъдена наградата за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж, през 1989 г. – за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.
