Както всичко друго на света, така и сградите имат свой земен път. Раждат се изпод ръцете на строителните работници, дълги години служат на обществото, а когато нуждата от тях отпадне, постепенно преминават във владение на разрухата.
[ad id=“263680″]
..
Процесите, които настъпват, след като сградите бъдат изоставени, са много и различни. Резултатът обаче в повечето случаи е един – те се превръщат в мрачно и злокобно място, в което слънчевата светлина е дефицит, а неясните сенки, притаени зад ъглите на опустелите помещения, са в изобилие.
По света има много известни подобни обекти – напуснатият след чернобилската авария град Припят в Украйна, призрачният замък Шато Миранда в Белгия… Това са само част от дестинациите, които привличат любителите на нетрадиционния туризъм със зловещата си атмосфера, извадена сякаш от филм на ужасите.
[ad id=“225664″]
..
България не прави изключение в това отношение. Макар и да е малка по размери, на територията на нашата държава са разположени стотици изоставени постройки, криещи своите мрачни тайни. Ето някои от най-ужасяващите.
Захарната фабрика, Местоположение: София, Построена: 1898 година, Изоставена: 2009 година
Захарната фабрика в София е един от символите на столицата. Построена е от белгийски предприемачи през далечната 1898 г. Заради интересната си архитектура фабриката е обявена за паметник на културата от национално значение през 1974 г. Последното функциониращо помещение, служило като склад за архивите на БНТ, е затворено през 2009 г. Това са официалните факти.
Неофициално, заради статута си на паметник на културата, фабриката не може да бъде събаряна. Това е причината настоящите собственици на терена да организират нещо като перманентен нерегламентиран „ден на отворените врати“. Само че през нощтта.
[ad id=“218548″]
..
Минувачът, дръзнал да премине нощем покрай зловещото здание, може да чуе странни шумове, долитащи иззад стените на изоставената фабрика. Това обаче не са духовете на отдавна починалите работници, а роми, които изпълняват функциите на архитектурни лешояди, късащи от плътта на този нежелан от собствениците си паметник на културата.
Старата почивна станция, Местоположение: Златоград, Построена: Липсват данни, Изоставена: Края на 80-те години на миналия век
Надвиснала на самотен хълм в местността Белия камък край Златоград, тази призрачна сграда в миналото е представлявала кокетна почивна станция от социалистически тип, предлагаща всичко необходимо за пълноценен отдих сред красотата на Родопите. Разполагала е с ресторант, лоби бар и цели 32 стаи за гости.
[ad id=“218548″]
..
След демократичните промени сградата е оставена на произвола на съдбата и днес зловещата ѝ фасада се извисява над пътя Златоград-Мадан с изпочупените си прозорци, чиито мрачни отвори се взират в случайния посетител сякаш са очните ябълки на отдавна изгнил череп. Из олющените зали, в които някога са се събирали почиващите, днес се гонят планинските ветрове. Ако от време на време тук се навъртат хора, то това са местните младежи, използващи терена на станцията като място за срещи и купони.
Военното поделение, Местоположение: Засекретено, Построено: 30-те години на миналия век, Изоставено: 2007 година
Това поделение споделя съдбата на много други български поделения, засегнати от реформите в армията. След дълга и героична история, то окончателно затваря врати през 2007 г. 50 семейства на кадрови военнослужещи и 100 наборни войника напускат завинаги пределите на малкото градче, в което са били базирани.
[ad id=“218001″]
..
Днес, макар и с пустеещи сгради, поделението се пази от редовна охрана и проникването в него, особено през нощта, предлага изживяване, богато на силни емоции. Сред опразнените помещения на щаба все още могат да бъдат видени сандъци от боеприпаси, по подовете се търкалят войнишки кепета, противогази… Сред притихналия плац, чиято напукана настилка е обрасла с треви, стърчи забравеният паметник на служилите тук войници, геройски загинали при изпълнение на дълга си към Родината. А някъде там, в лепкавия мрак над всички останали постройки, се е надвесило огромното туловище на призрачната казарма.
Паметникът на българо-съветската дружба, Местоположение: Варна, Построено: 1974 година, Изоставено: 1989 година
Ако според Маркс духът на комунизма някога е бродил из Европа, то днес това не е така. Или поне отчасти. Духът на комунизма все още броди, но в България – из мрачните коридори на Паметника на българо-съветската дружба във Варна.
Този зловещ монумент се извисява над морската ни столица на мястото, на което по времето на руско-турската война се е помещавал щабът на руската армия. Като символ на дружбата между двата народа паметникът е служил по-малко от 20 години – от построяването му през 1974 г. до 1989 г. С промяната на политическия строй се изменя и символното значение на бетонния мастодонт и сега той е тъжно олицетворение на една противоречива епоха от българската история.
[ad id=“263680″]
..
Някога респектиращ с вида си, днес занемареният паметник всява само страх. Намръщените физиономии на бетонните воини, напомнящи роботите от холивудски филм, и безкрайният лабиринт от тунели и подземия във вътрешността са една малка част от зловещата атмосфера, която ви очаква тук.
Детската градина, Местоположение: Кърджали, Построено: 80-те години, Изоставено: Средата на 90-те
Служила като базова за начинаещите педагози от учителския институт в Кърджали, тази детска градина функционира само около 15 години, преди детският смях завинаги да напусне помещенията й през 90-те. Оттогава пустеещата сграда се е превърнала в един малък еквивалент на печално известния Припят, само че без радиацията.
На двора, сред непристъпна мрежа от треви и храсти ръждясват пързалки и въртележки. Из празните помещения се търкалят никому ненужни играчки, а избледнели рисунки на стилизирани плодове контрастират с опожарените стени на част от сградата. Прашни стъпала отвеждат към подземията на градината, а там, сред мрака, са разхвърляни изкорубените телца на злокобни детски кукли. Лай на бездомни кучета долита от стаите.
Източник: webcafe.bg
