Белязана с любов
На Тихомира
На този ден желая ти пътека снежнобели рози,
която да те води там, където никога не си сама
и стъпвайки по нея да изгряваш като слънце
за нечий поглед и протегната ръка.
И в края да те чакат две разтворени прегръдки –
на мъж любящ и на усмихнато от щастие дете…
И вгледана в очите им да разбереш, че имаш всичко,
което струва си човек да има и да създаде.
От влюбения поглед, който страстно по снагата ти танцува
до пламенните две слова, които топлят нощите ти като благослов,
до вечната подкрепа и опора, която дава ти криле и сила,
че си белязана от Господ да живееш със любов!
Невяна Стоянова
2 август 2016 година
гр. Стара Загора
