Прилагателното „лаконичен“ в българския език означава „малословен, кратък, къс, сбит, отсечен, съкратен, ограничен…“. Употребва се и за човек, който говори с малко думи.
Откъде обаче се е зародила въпросната дума?
„Лаконичност“ произлиза от името на областта Лакония в Южна Гърция. В нея се намира град Спарта, чиито жители се отличавали с немногословност и кратък изказ.
Според някои източници думата е произлязла от следната случка:
Древният владетел Филип II Македонски застанал пред стените на Спарта и отсякъл: „Покорил съм цяла Гърция, имам най-голямата армия в света. Предайте се, защото, ако превзема Спарта със сила, ако строша вратите ѝ, ако пробия с тарани стените ѝ, безмилостно ще унищожа цялото население“.
Лаконийците, или по-конкретно спартанците отговорили само: „Ако“. Тогава Филип II се отказал да се занимава повече с жителите на Спарта и се отдръпнал.
