Родена съм на 28-ми ноември преди 40 години. В слънчев неделен ден, както не пропускаше да подчертае мама. Винаги съм си го спомняла, когато вътрешно съм жадувала за светлина в края на тунела. Както и неделната страна на рождения ми ден, свързана със стихчето на въглищаря Петер Мунк от приказката „Студеното сърце“ на Вилхелм Хауф, с което викал късмета си:
[ad id=“225664″]
„Съкровищнико в еловия лес,
от векове живееш ти до днес.
Богат си ти в леса си безпределен,
и щедър към родените в неделя.“
Освен това съм родена под знака на Стрелеца, който е абониран за късмета, според астрологията, така че като цяло в живота си съм се чувствала късметлийка, каквото и да става, и винаги съм била вярна на „безнадеждния оптимизъм“ на зодията. Водена отново от него завърших напълно безперспективната по мое време (1997-2002) руска филология, само защото бях израснала с руските приказки, които татето ни четеше вечер, и ме опияняваше как превежда директно от руската книжка с ненагледни картинки! Когато излезе, че този мой избор наистина се оказа безперспективен в определен момент, познатите отсъдиха така: „Сега, както знаеш руски, ако знаеш и английски, цена няма да имаш!“.
[ad id=“263680″]
Хайде, завърших и филология с английски. Само дето оттогава започнаха да ме търсят за превод все с руски! Руският се оказа екзотичен език, за разлика от английския, за който се смяташе, че с него без работа няма да останеш. Когато започнах да практикувам, доста бързо разбрах, че трудовият договор и фиксираното работно време не са за мен, така че от осем години мога да работя по всяко време, включително по никое време, както и да не работя! Навремето, когато в детските си години мечтаех да стана стюардеса, понеже хем говорят много езици, хем много пътуват, мислех, че хобито ми е да уча езици и да пътувам. Всъщност езиците останаха освен родния, само още два, а за пътешествия не правя достатъчно като гледам какво правя за други неща, които искам, представя се Зорница Тодорова. И започва разговора от зададени и не зададени въпроси:
[ad id=“238430″]
Нощта на литературата в Стара Загора на 13 май
„Най-много искам да пиша. Никога няма да забравя кога разбрах, че съм започнала да пиша. Трябва да съм била към 10-годишна. Имаме в основното училище зададено съчинение на тема „Есенни листа“. В кабинета по литература на другарката Чапразова, класната ми от първи до четвърти клас, значи около 1986 г., цялата катедра ни посреща застлана с плътен килим от тези пъстри бижута на Есента. Пишем, предаваме, идва време за връщане на съчиненията. И изведнъж другарката ми поднася моето с поздравления, защото го била прочела вече на всички класове, на които преподава. чете го и пред нашия клас… Магията се отключи. Все още жадувам за онова усещане, което изпитах тогава пред съучениците. Днес бих искала на все по-високо ниво да пиша за местата и събитията, които така или иначе посещавам и за книгите, които така или иначе чета. Прави ми огромно впечатление липсата на задълбочена обратна връзка в културните среди. Някой качил нещо във Фейсбук, друг го харесал, или в най-добрия случай се прежалил и написал: „Супер!“. Но кое точно е супер? Какво ти хареса? ЗАЩО ти хареса? А и още: Какво НЕ ти хареса? ЗАЩО не ти хареса? Мисля, че организаторите на събития трябва да знаят какво правят и ЗАЩО залите им остават празни. И че е важно да го научат от хора, които имат отношение към събитията им и са готови да ги подкрепят и да водят публика.
[ad id=“218001″]
С Кичка Бодурова след концерт. С Ивелина Колева и Станислав Станев – моноспектакъл „Лекомислената“
[ad id=“236993″]
И понеже живея интересно, както на никого не пожелавали древните, чувствам все по-голяма готовност да пиша не само рецензии, а и къси разкази въз основа на лично преживяно или споделено, а защо не и роман – ако рамката от няколко страници не ми стигне. Както Пипи, която отива при децата в училището на Томи и Аника и в часа по рисуване госпожицата раздава листи и казва на учениците да рисуват каквото искат. След броени минути, обаче, с изненада вижда как Пипи лази по пода, понеже иска да нарисува своя кон, а листът не стигнал дори само за муцуната му, та сега била на предните му крака, но дойдел ли ред на опашката, предвиждала да излезе чак в коридора!
Всъщност вълнува ме как можеш да събереш целия кон на листа… това е за мен късият разказ. Защото „Краткостта е сестра на таланта“, твърди Чехов, а неговата сънародничка и наша съвременица Виктория Токарева според мен го доказва особено майсторски!
[ad id=“236999″]
С книгите на Виктория Токарева
Още когато за пръв път попаднах на откъс от нейн разказ в час по-превод, разбрах как цялото ми студентство ще мине под знака на шестте й тогава (2000 г.) сборника, които вече цели 15 години мечтая да преведа! Чрез този материал сега си пожелавам да намеря контакта, чрез който да реализирам тази своя доста отлежала мечта. Да се свържа с авторката и да договоря превод на творчеството й на български език от мен.
Именно от Виктория Токарева научих, че в нейния живот на писател не е имало ден, в който тя да не прекара в писане поне 4 часа. Бих искала това да бъде и моята работна „норма“ – не по-малко от 4 часа на ден, но не и повече. Пожелавам си да мога на спокойствие да работя за себе си, да успявам да договарям възможно най-висока цена на труда си, за да мога да се съсредоточа върху качество, а не да мисля само за количество. Пожелавам си да достигна ниво, на което мога да се издържам не само с бланков превод тип „Акт за раждане“, а да може да ме храни писане или превод, в който има много повече място за „добавена стойност“. Според мен това е и чертата, която отличава истински добрия преводач от човек, който просто добре владее един език – умението да вложиш добавена стойност, да вложиш въображение. Като преводачката на Пипи – Вера Ганчева, като преводачката на Том Сойер – Нели Доспевска.
[ad id=“237001″]
Зорница – преводач: С тълковния речник у дома и в действие на Празника на розата в Казанлък
[ad id=“225664″]
А за развитието на собственото ми умение да влагам въображение са ми помогнали особено много няколко души, които винаги са ме вдъхновявали и на които горещо благодаря. Нека посланието ми към тях бъде моят отговор на незададения към мен въпрос – Кой ме е вдъхновявал и на кого благодаря?
Благодаря безкрайно на семейството си, което ме закърми със слово. Благодаря от все сърце на верния си другар и безпощаден коректив Илия Калчев, който ме научи, че няма защо да крия какво мисля – така или иначе никъде не съм на заплата, та да ми я спрат. Благодаря от цялата си душа на учителката си по превод с руски език от Пловдивския Университет Майя Кузова, която ме научи, че за да преведеш нещо, първо трябва да си го представиш. Благодаря от сърце и душа на учителката си по превод с английски език от Великотърновския Университет Людмила Митева, която ме научи да питам свободно, защото всички въпроси са добре дошли.
И за венец благодаря особено много на учителите си по литература: Величка Чапразова от Девето основно училище в Стара Загора, на Надежда Цанева от Търговската гимназия в Русе и на Роза Янкова от Търговската гимназия в Стара Загора, които ме научиха колко е важна подкрепата НА ГЛАС!“
[ad id=“263680″]
Телефон за делови връзки със Зорница ТОДОРОВА: 0896351832, [email protected]
