Грузия е постигнала впечатляващи резултати в борбата с корупцията и въобще с престъпността. Световната банка публикува книга за грузинския пример. Цената – 8 000 уволнени полицаи през 2004 г., т.е. цялата транспортна полиция – техният КАТ (наричани „ласкаво“ „крадци по закон“), за една нощ и още 8 000 полицаи в следващите дни. На практика малката държава остана за известно време без полиция, а резултатът всъщност бе очакваният от правителството и гражданите – почти пълно ликвидиране на корупцията и на организираната престъпност. Държавата излезе по-силна от ситуацията, а само година по-късно грузинската полиция от млади и задължително нямащи роднинска връзка с вече бивши представители на силовото ведомство, се сдоби с най-голямо доверие сред гражданите, в сравнение с полицейските структури не само в бившия соцлагер, а и в Европа. Всички полицейски управления в Грузия са от стъкло, така че всеки да може да види какво става вътре.
Ясно е защо припомняме това днес. От два дни полицаи действат в нарушение на закона у нас, блокират столицата и възлови пътни артерии, заради отнети привилегии. Нека е ясно – те също би трябвало да имат право да защитават стандарта си на живот, но само при спазване на българските закони. Днес колеги говорят и пишат за социални права. Няма такива – има социални придобивки, а правата са граждански и свързани с гражданските задължения. 250, или 300 полицаи напуснали – не е драма, след като една малка държава подобри живота си преди години, уволнявайки 16 000 и само близостта й с Русия и агресията на съседа й, и до днес пречи на нормалното европейско развитие.
Драма ще е обаче, ако идеята за реформа в сектора у нас е свързана само с възнагражденията. Българският полицай задължително трябва да взема висока заплата, особено ако е млад и не свързан с полицията от соца и от прехода, по възможност и по роднинска линия. Чиновникът, работещ в полицейските структури като чиновник, със сигурност трябва да получава възнаграждение и социални придобивки, равни с тези на колегите му от което и да е друго ведомство. Българската полиция задължително трябва да има грамотни компютърно служители, владеещи поне един чужд език, успешно преминали психотест и проучване за свързаност с неформални структури – знаете какви. Трябва да има съвременни транспортни средства с неограничен лимит за гориво и лични предпазни средства на световно ниво. Трябва да носи и цялата отговорност, по-висока от тази, отредена за обикновените граждани, при злоупотреба с властта, корупция и нарушения на закона. Българската полиция би трябвало да е инструментът на Закона. Ако инструментът е повреден и не работи – трябва да се поправи или замени. От време на време трябва задължително да се заменя с по-модерен и съвършен, за да не копаме с мотики, докато съседът оре дистанционно.
С други думи – стига детско цупене и хелоинско скандиране: „Бисквитка или пакост?“. Да сядат правителство, МВР и синдикати, не да спорят колко да е голяма бисквитката, а как да осигурят възможността спокойно да се приготви и изпече, после да представят публично цялостната визия за реформа в полиция и армия, а докато се върши тази сериозна и смислена работа, да се санкционира всеки, нарушаващ българските закони, дори полицай да е. На българския гражданин му писна от безнаказаността на едни други сума ти време, щото имали имунитет и хич не му се гледат сега и закононарушенията на някои, които се чувстват над закона, защото работата им е да го прилагат.
Не му се гледа и поредната демонстрация на сила след избори от загубилите изборите!
