Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина в България след Рилския.
Намира се в село Бачково, на около 10 километра южно от Асеновград, и на около 110 км югозападно от Стара Загора.
Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите.
[ad id=“225664″]
Основан е през 1083г. от грузинеца Григорий Бакуриани – доместник на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Отначало манастирът се развива като център на грузинското монашество и запазва грузинския си характер до края на XII в. По това време там е създадена Петрицонската книжовна школа, чрез която се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византийската империя.
От XII в. нататък Бачковският манастир попада в границите ту на Византия, ту на България. През 1344г. по време на гражданската война във Византия Станимашката област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван Александър. Той обновява манастира и става негов ктитор. Обителта остава в границите на българската държава до 1364г., когато османците го завладяват. След падането на Търновското царство през 1393г. там е заточен Патриарх Евтимий.
[ad id=“263680″]
В края на XVI и началото на XVII в. Бачковският манастир е обновен. Tогава са построени южното крило и сегашната манастирска църква „Св. Богородица“. През XIX започва ново разширение на манастира, като са построени сградите в южния двор и църквата „Св. Никола“, чиито стенописи са дело на Захари Зограф.
През XVI- XVII век в манастира се създават редица уникални творби на изкуството – сребърната обкова на Евангелие от 1556 г., обков на Евангелие от 1636 г., Дискос от 1674 г., сребърна дарохранителница от 1637 година и др.
[ad id=“236993″]
През XIX век Бачковският манастир се явява най-важният духовен център в областта, а от 1894г. минава под ведомството на българската Екзархия.
Сегашният манастирски храм в манастира „Св. Богородица“, е построен през 1604г. върху основите на първоначалната бактурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. Иконостасът в църквата e от началото на XVII век и е един от най-ранните по българските земи.
В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311 от двама грузински пътешественици – Атанасий и Окрапир.
Освен основния храм, Бачковският манастир разполага и с още две по-малки църкви – „Св. Архангели“ и „Св. Никола“. Те впечатляват със запазените си стенописи от 1841г., дело на известния майстор Захари Зограф.
[ad id=“236999″]
Трапезарията в Бачковския манастир е от началото на XVII век. В нея е запазена оригиналната мраморна маса от 1601 г.
Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.
Той е сред най-посещаваните български манастири, заради заобикалящата го красива природа, внушителния му размер и богатата му история.
