Преди години професор от Университета „Джон Хопкинс” поставил на своите студенти следната задача:
„Отидете в едно гето, срещнете се с 200 момчета, на възраст между 12 и 16 г. и разучете тяхното минало, начин на живот и среда. После предскажете какво ще се случи в тяхното бъдеще.”
[ad id=“218548″]
Студентите посетили избрано гето, говорили с 200 момчета, консултирали се със статистически данни, обработили голямо количество информация и заключили пред своя професор, че 90% от тези момчета ще прекарат част от живота си в затвора.
Двадесет и пет години по-късно същият професор поставил задача на нова група да провери дали предсказанието се е сбъднало. Студентите отишли в същото гето и започнали да издирват момчетата. Някой от тях, вече мъже били там, други били починали, но все пак групата успяла да се свърже със 180 от всичките 200. За голяма изненада само четирима от тези 180 били някога в затвора.
[ad id=“218001″]
„Как се е получило така, че мъже, които живеят на място, където се ражда престъпност, всъщност водили порядъчен живот”. Отговорът от всички бил: „Ами, имахме една учителка…”
Студентите разбрали, че в 75% от случаите става дума за една и съща жена. Те открили тази учителка, живееща в дом за стари хора. Те я разпитвали, за да узнаят как една жена може да има толкова силно влияние върху тази група деца. Попитали я „Каква е причината за това и как така всички Ви помнят?”.
[ad id=“218548″]
„Не знам” отговорила тя. И след като се върнала в спомените си и помислила за онези години промълвила по-скоро на себе си, отколкото на питащите я „Аз просто обичах тези момчета… и се грижех за тях…”
