Икономисти дават различни обяснения за разочароващата мудност на икономическия растеж в света – те варират от прекомерно голямото дългово бреме до променящия се баланс на силата, водещ до края на „Американския век“. Нов анализ показва, че има друго обяснение, което заслужава по-голямо внимание – смразяващият ефект на неравенството.
[ad id=“225664″]
Представете си икономиката като огромна мрежа от индивиди и фирми, които произвеждат и използват неща, общуват и обменят информация една с друга. По принцип всяка страна може да преговаря с друга, да продава и купува, като единственото ограничение е бюджетът на купувача. Икономисти са проучили мрежови модели от този тип, наречени „икономика на случайния обмен“, за да покажат как нормалната търговска дейност можe (или не е в състояние) да накара икономиката да подходи балансирано.
[ad id=“263680″]
Днес някои европейски физици използват подобен модел, за да проучат друг един въпрос: как една значителна промяна в неравенството би засегнала цялостния обмен? Техните изследвания се възползват от някои доста неразбираеми изчисления, идващи от физиката, развити специално за някои объркани мрежови проблеми от този вид. Това, което откриват, е тревожно, въпреки че не е изненадващо – нарастващото неравенство има тенденция да подкопава обмена.
[ad id=“237001″]
Неравенството на доходите
Причината е доста проста. След като неравенството стане по-явно, по-голяма част от населението е изправено пред по-строги ограничения в бюджета и така спектърът на възможните икономически взаимодействия, достъпни за тях, се стеснява. По- малко хора имат необходимите средства да се ангажират с икономическа дейност. Тази икономическа математика всъщност демонстрира текущия остър преход, наподобяващ рязкото замръзване на течност, тъй като нивото на неравенството надвишава определен праг. Обезпокоително е, че разпределението на богатството в САЩ през последните няколко десетилетия се придвижва все по-близо до този критичен праг.
[ad id=“225664″]
Със сигурност моделът далеч не е завършен и може само да предлага възможности. Въпреки това той навлиза в тънкостите на обмена по-начин, по който традиционните макроикономически модели не го правят. Освен това ефектът от бюджетните ограничения върху икономическите възможности на хората има и интуитивен смисъл. Има всички основания да се вярва, че по-реалистични модели биха показали подобна динамика, разлина само в незначителни детайли.
Този механизъм на неравенството няма нищо общо с обикновените рецесии и обичайния бизнес-цикъл. Значителните промени в разпределението на богатството се осъществяват много по-бавно и в определена последователност, с която много икономисти свързват по-дълбоката същност на сегашния глобален икономически спад. Понятието на светската стагнация, което Лари Съмърс популяризира, има редица съпътстващи каузи, включително растящото неравенство.
[ad id=“263680″]
Ако е така, диагнозата на неравенството отваря различни възможности за политически решения. Изследователите са открили и друг интересен ефект – „възходящ“ поток на богатството, доста различен от обичайната „низходяща“ картина на икономиката на предлагането. В икономика със значително неравенство капиталът има тенденция да се движи от по-бедните към по-богатиге, генериращи каскада от сделки по пътя си. Следователно, политическите намеси, целящи да мотивират икономическата активност, работят по-добре, ако инжектират пари в системата откъм по-бедния край, отколкото към върха.
[ad id=“236993″]
Това се вписва с аргумента, че количественото облекчаване, в което централните банки купуват ценни книжа, в края на краищата може да бъде неподходящо. Подобна политика се предполага да насърчава разходите чрез повишаване на цените на акциите и облигациите, което има тенденция да увеличава богатството само на онези, които са на горния край на разпределението. Централните банкери могат да имат по-силен и благотворен ефект, ако вместо това инжектират пари директно в банковите сметки на гражданите, които могат след това да ги използват, за да плащат дългове си или да ги харчат както пожелаят.
Идеята на такова „количествено облекчаване на хората“ набиране популярност и за това има добра причина. Това ще атакува по-директно бюджетните ограничения, задържайки огромния брой индивиди, от които зависи икономическият растеж.
Автор: Марк Бюкенън
Превод: Михаела Иванова http://www.transmedia.bg/1689
