Фирма предлага ваучери за 38 лв с нощувка вечеря и закуска в „Спа хотел Костенец“. Решаваме, че офертата си струва и закупуваме ваучери.
Пристигаме на уреченото място и ни посреща празна рецепция. Само едно малко котенце се върти около входа. Часът е около 3 следобед. Няма никой, но не е необичайно. Търсим звънче или нещо подобно, но не намираме, което също не е кой знае колко необичайно. Отваряме вратата на ресторанта и оттам ни се казва, че рецепционистката „След малко ще дойде, защото сега обядва“. Е, ще почакаме. Ние не сме уморени от пътя, не ни се ходи до тоалетна – какво са някакви си двеста километра и то по магистрала. В интерес на истината момичето идва доста бързо. Вероятно е била в края на обяда си. Раздава ни ключовете, казва ни часовете за закуска и вечеря и че можем да си заплатим хавлии по 4 лв (не да ги закупим, разбира се, а за да ги ползваме). В стаята ни посрещат 30 годишни телевизори, такива съм виждал само изхвърлени пред блоковете, когато се въведе цифровата телевизия. Но това не е проблем. Не е проблем, че няма отопление, шампоан и т.н. Все пак хотелът е една звезда. Самото басейнче се оказа добро – водата с нужната температура. Е, вярно че течеше от една водопроводна тръба нескопосана една такава, но хотелът, както казах е една звезда. „Ти кво очакваш от хотел с една звезда?“
Сядаме да вечеряме. „Какво включва вечерята?“- питам сервитьорката? „Ами скара – отговаря тя.- кюфтета и кебапчета.“ Всеки на масата имаше различни очаквания, които се крият зад фразата „кюфтета и кебабчета“. Аз например си представях две кюфтета и две кебабчета, други едно кюфте и две кебабчета, но никой не очакваше по едно кюфте и едно кебабче на човек. Както и да е. Ще си поръчаме допълнително. Поръчваме си ама друг път. До края на вечерта не ни ги донесоха. Освен това музиката гърми с някакви негърски ритми. Добре поне, че не беше чалга. „Може ли малко да я намалите?“ – питаме с унизително мазни усмивки. „Не, защото освен вас има и други клиенти“. Оглеждаме се из празния салон и разбираме, че сервитьрката се оказва права. Освен нас има една възрастна двойка, дошла вероятно да отпразнува сребърната си сватба и никой друг. Както и да е. Когато двойката си тръгна, отново помолихме за намаляне на музиката, но освен с презрителен поглед не бяхме удостоени нито с отговор, нито с намаляне. А на въпроса за касова бележка, сервитьрката каза, че я изхвърлила.
Така че котето остана единственото дружолюбно същество в този хотел. Както и едно проскубано куче, което кротко си лежеше пред вратата.
