От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 543
[ad id=“225664″]
Създаването на славянската азбука и превода на Свещеното писание на старобългарски език довежда до разбиване догмата на триезичната църковна служба. Това означава, че старобългарският език е четвъртият литургичен език в Европа след староеврейския, старогръцкия и латинския. Църковнославянският език, на който продължава и до днес да се извършва богослужението в църквите на източноправославните славянски страни, е всъщност пригоденият за литургични нужди старобългарски език, известен още и като Кирило-Методиевски език. В света няма друг подобен пример на език, специално адаптиран за нуждите на богослужението, т.е. това е единственият език, който с пълно право може да бъде наречен литургичен.
