Архитект Петър Киряков е роден в Стара Загора. Учи в Първа гимназия „Христо Ботев“, Стара Загора, по-късно завършва Висш институт за архитектура и строителство в София (днес Университет по архитектура, строителство и геодезия). Работи в родния си град от 1980 година, председател е на Камарата на архитектите регионална колегия Стара Загора.
– Архитект Киряков, разкажете ни за рода си ?
Майка ми и баща ми са дошли в Стара Загора от Ямбол. Баща ми е от Беломорска Тракия, бащата на майка ми е преселник от Македония.
Баба ми по бащина линия почина отдавна и не успях съвсем да разбера каква точно е връзката, но родът ми по бащина линия е от съседно село с рода на Капитан Петко Войвода. Вероятно дядо ми е непряк родственик на Капитан Петко Войвода, откъдето идва и съвпадението на фамилиите ни.
– Какво е усещането да си съименник и свързан с Капитан Петко Войвода?
Тази тема винаги е присъствала в разговорите с мои близки и роднини, беше много актуална, когато прожектираха многосерийния филм за Капитан Петко Войвода. Тогава заради съвпадението на фамилиите имаше хора, които проявяваха интерес и любопитство. Неща, които съм пренебрегвал като информация, започнаха да стават интересни. Хубаво е, че може да имам нещо общо с този велик българин, надявам се, че нося и нещо в характера си от Войводата.
Винаги съм се опитвал да работя по начин, който макар и малко, променя статуквото към по-добро състояние на нещата в нашата професия.
– Интересен факт от историята, свързан с Капитан Петко Войвода, който Ви е направил силно впечатление?
Всички знаем и от филма, и от литературата, че от тачен пръв борец за свобода, Капитан Петко към края на живота си се е превърнал в пречка за властта. Воеводата извървява един пълен кръг, борейки се с турците в началото на живота си , в края ги защитава в съда като български граждани , за което е станал неудобен. Както се казва революциите се подготвят от умните, изпълняват се от смелите и накрая от тях се възползват хитрите. Само хитър не е бил Войводата…
– В коя област бихте се борили днес за промяна?
Всички очакват реформа в съдебна система, здравеопазването, но нещата в сектор строителство също никак не са розови. С колегите ми архитекти се опитваме да променим статуквото в нашата професия. И по отношение на финансиране, и по законодателството, в нашата област сме много далече от европейските стандарти. Основният проблем при нас е начинът на администриране на проектите. Навсякъде в Европейския съюз архитектът се подписва и носи пълна отговорност за работата си. В България след подписа на архитекта, проектът се разглежда от още 3-4 институции – главен архитект на общината, надзорна фирма, дирекцията за строителен контрол. Отговорността по веригата се размива, процесът се усложнява неимоверно. Важно е да приложим европейските практики в България без съществени отклонения.
– Какви са вижданията Ви за архитектурното развитие на Стара Загора?
През тази година голям брой старозагорски архитекти взеха участие в много проекти по Европейска програма: ”Създаване на проектна готовност за участие на Община Стара Загора по оперативна програма ”Регионално развитие”. Това са големи пешеходни зони, улици, площади, паркове, много амбициозна инвестиционна програма за нашия град, която ще се реализира до 2020 година. В този мащабен проект аз участвах в архитектурните проекти за благоустрояването на улица „Граф Игнатиев“, „Св.Княз Борис“, площадът пред стадион Берое, което за мен беше голямо професионално удовлетворение и се надявам да се реализират в близките години.
По тази програма ще се реконструира пешеходната зона по главната улица, всички паркове на града, Аязмото, парк „Пети октомври“, Алана, Станционната градина и други. Повечето проекти вече са одобрени, имат строителни разрешения и предстои да се реализират до 2020 година. Нашата професионална организация има отлични взаимоотношения с кмета Живко Тодоров, отношения на голямо доверие и желание за взаимопомощ. Надяваме се на успешна реализация на всички планирани проекти, за успеха на нашия град.
