С Тинка Стоилова се запознавам съвсем случайно, но за нея ще ви разкажа малко по-късно, защото няма как да подмина „нейния ангел“ – читалищния деятел в старозагроското село Главан – Делияна Стоева.
Посетих НЧ“Г. С. Раковски-1921“ и така срещнах Делияна. Винаги съм се възхищавала на хората, които толкова сърцато работят в малките населени места, опитват се да съхранят българщината, да организират млади и стари в забавление и да осъществяват всякакви други идеи, за да се чувстват жителите пълноценни. Нямаше да ми стигне и седмица, ако можех да запиша и да разгледам всичко, което Стоева имаше и искаше да разкаже и да покаже. Човек с толкова много ентусиазъм и желание за работа, няма как да не направи прекрасно впечатление. Пред мен се подредиха снимки, филм за село Главан, сниман през 1976 г. от БНТ, посетих библиотеката. Дейността на читалището за все по-обезлюдяващото село е похвална. От дума на дума стигнахме до съставите за български фолклор, организирани от читалището. В единия пеят 16 човека, а в другия, който се казва „Главанче“, деца танцуват народни хорá. И когато Делияна започна да разказва за малките танцьори, без да преувеличавам, очите ѝ просто светнаха. Нали знаете как изглежда човек, когато намериш слабото му място? Вече можеш да извадиш душата му… Стана въпрос за ръководителя на Детския танцов състав – Тинка Стоилова. Веднага Делияна ми предложи да ме запознае с нея, въпреки че точно тогава Стоилова беше със счупен крак. Но нали не мислите, че не отидохме до китното дворче на Тинка? Няма да се извинявам, че наричам тези две жени с малките им имена, защото уважението и възхищението ми към тях няма как да бъдат в студената официална форма. Това са българки от едно старозагорско село с огромни сърца, земни, топли и невероятно родолюбиви.
Някак си очаквах да видя усмихнат човек и не се бях излъгала. Тинка Стоилова ме посрещна с крепко и приятелско ръкостискане. Нейният разказ се
оживяваше, когато си спомняше за децата, преминали през нейната класна стая и през състава за народни танци. Когато разговорът се обръщаше за нея, тогава се включваше с масирана атака Делияна. Двете се прегръщат и се смеят, защото Тинка казва, че ако не е Делияна, никой няма да е чувал за нея. Тинка Стоилова е родом от Ивайловград, но се омъжва в Главан и от 1971 година е неотменно жител на старозагорското село. Тя става начален учител и с носталгия си спомня за първите години в у чилището, когато 250 деца са попивали знания в местното школо. Първият ѝ випуск са били от набор 1966. В института Стоилова се е учила да свири на акордеон, започнала да занимава децата след училище и забелязала, че се записват на занималня заради народните хорá, които започнала да ги учи да играят. И така… до днес, вече повече от 40 години. Когато завършвали 4-ти клас, идвали в началото на следващата година и се молели да продължат да танцуват в състава. Сегашните деца са свързани с Главан по бащина линия. Всички те живеят и учат в Стара Загора, но през ваканциите задължително са при бабите си на село и тогава подготвят нови танци. Идват за репетиции и в учебно време, но само когато имат предстоящо участие. Оказа се, че Тинка е със счупен крак, след като е паднала от сцената в Копривщица, където е водила състава в края на август. Наградите? – те са толкова много, точно толкова, колкото голямо е и признанието и обичта на хората, които познават всеотдайната учителка. Тя вече е на 65 години, но все още работи във 2 ОУ“Христо Ботев“-Гълъбово. Освен това води състав „Главанче“ без да ѝ се плаща нито стотинка/
Темата, която много ме впечатли, е може ли Главан да кандидатства с автентичните си народни хора и да влезе в списъка за „Живо човешко съкровище“. От Тинка Стоилова разбрах, че „Крива Нейка“, „Спуснатото“, „Престъпи и прибягай“, „Право главанско“ са стъпки от народното творчество, които се играят само в техния регион и точно с тях те могат да бъдат вписани в „Световното съкровище“ на ЮНЕСКО.
По тези въпроси разговарях със старозагореца академик Крум Георгиев, който е носител на световен Оскар за фолклор и член на Международната академия за традиционно изкуство. Оказа се, че той е жива енциклопедия на българщината и е чудесно информиран за автентичните танци от Главанско. Според него те единствени от регион Тракия имат възможността да направят стъпките за влизане в списъка първо на българските „живи съкровища“ и оттам Министерството на културата да ги предложи за гласуване в Париж за Световната съкровищница на ЮНЕСКО. Той предложи вариантите, които ще предоставя на кмета на Главан, както и на Тинка Стоилова и силно се надявам те да успеят!
