Читателката на ЗАРАТА, старозагорката Анастасия Чепишева, провокирана от новината, че държавата дава стипендии и осигурява жилища за желаещите да се заселят в слаборазвити и обезлюдени райони на България, ни изпрати следната емоционална история:
„Имаше нещо вече направено, но демокрацията го унищожи!!!
Преди повече от 30 години се появи постановление 22 на Министерския съвет за ускорено социално-икономическо развитие на селищните райони от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-сакарския край.
Казвам се Анастасия Кирякос Чепишева. Моето семейство решихме , да отидем в град Маджарово, което влизаше в това 
постановление. Беше едно малко миньорско градче. Даваха ни общински жилища, веднага започвахме работа, веднага децата ни бяха приети в детско заведение. От всички краища на България идваха нови млади семейства – от София, Силистра, Пловдив, Кърджали… Оказа се, че няма достатъчно жилища и се започна строителство на нови блокове. Вреше и кипеше градчето. Училищният двор се огласяше от смеха на децата, в читалището се организираха концерти. Идваха все известни певци: Бисер Киров, Йосиф Кобзон, дует Ритон…
В град Маджарово имаше минно предприятие, в което работеха около 3000 души. Имаше столова в която се хранеха, чувстваше се грижата за човека.
Младите семейства се събирахме , веселяхме се, беше красив животът ни, въпреки някои липси.
От рудниците денонощно тръгваха огромни камиони, натоварени с изкопаната руда, която се преработваше в ОЦК Кърджали. Добиваше се и доста злато.
Но! Но дойде промяна на политическата система и господа демократите решиха да унищожат всичко .
Всичко беше точно така, както го разказах. Бяха разбити рудниците към минно предприятие, хората се прибраха по родните места, град Маджарово обезлюдя. Стана едно мъртвило, с празни жилищни блокове и без детски смях…“
