Той се намира в в централна северна България, на около 187 километра северно от Стара Загора.
На отсрещния румънски бряг на река Дунав е град Зимнич, който е свързван със Свищов чрез ферибот.
Историята на българския град датира от времето на траките. През 45 година от н.е. земите му стават част от Римската империя, а на няколко километра от днешния град се установява военен гарнизон. По-късно той бил заменен от първи италийски легион, а до военния лагер постепенно се сформира селище от цивилни, търговци и ветерани от римската войска. Селището се е наричало Нове. През ІІІ- ІV век военният лагер постепенно се превърнал в град-крепост със смесено военно и цивилно население.
В следващите векове град Нове бил от най-важните търговски, християнски и военни центрове в Римската империя.
През късното средновековие и Възраждането Свищов е един от най-важните търговски и културни центрове на територията на днешна България. Близостта до реката била от особено значение за развитието на града. Много предприемчиви търговци търгували с цяла Европа по Дунав. Реката изхранвала с риба и голяма част от населението на града, а рибата се продавала по всички краища на Османската империя. Заможните свищовци носели дрехи от най-фини тъкани, а жените им – бижута, достойни за всяка знатна европейка.
Свищов е първият град, освободен от руските войски през 1877 г. На втори юни същата година, на 2 км южно от града са дебаркирали освободителите от руските войски. На това място е издигнат паметник.
В наши дни Свищов е важен университетски център, заради намиращата се там Стопанка академия „Д.А. Ценов“, в която учат много на брой студенти.
Градът е интересен от туристическа гледна точка – в него има доста забележителности. Най-голямата гордост за жителите му е родната къща на видния писател Алеко Константинов.
Още приживе той дарява дома си на общината, за да се използва с културна цел. В специална стъкленица музеят съхранява сърцето на своя патрон.
Църквата „Света Троица“ в Свищов, построена от Колю Фичето е сред образците на църковната архитектура от Късното Възраждане.
Тя е трикорабна с централен купол, 3 второстепенни купола и удължено тяло с дължина 30 метра. Иконостасът е изработен от дебърския майстор Антон Пешев.
Димитър-Начовата къща е исторически паметник сама по себе си. Тя е интересна и с факта, че в нея е изложена експозиция, посветена на древния град Нове.
Етнографската експозиция на Свищов е приютена в Сладкаровата къща.
Часовниковата кула в града е изградена през 1760 година от български майстори. Днес тя е от най-разпознаваемите символи на Свищов.
В града има още музеи, паметници, църкви, интересни сгради и други забележителности.
В Свищов са направени много места за нощувка и заведения за хранене.
Заслужава си да го посетите!
