Иван Енчев – Болка (поезия)
Пъхтеше мечката подир мечкаря рошав. – Не бе ли кукла тя, покрита с меча кожа?! Незнаен вятър сред града ни я довея след просяшка гъдулка дзънкаща пред нея. Развеждаше я….
Етикет: Иван Енчев
Иван Енчев – Връх Шипка (поезия)
Тук всяко горско камъче отронена звезда е. Свистят тревите – корени на светлината греят! В косите ти струи небето, дето на сено ухае. В душата ти душите на погиналите опълченци….
Иван Енчев – Старица (поезия)
Надничах към прозореца ѝ цяла зима – все нямаше я там жената престаряла. Дали по градове зимуваше незрима, или при Господ тихичко се бе прибрала? А тази вечер зърнах силует….
Иван Енчев – Ивановден (поезия)
Търчах през всякакви очи по пътя си. Като оси ме лаяха попътни псета. Най-глупавите най-свирепо ме грозяха. Най-умните пък все ръмжаха издалече с едва дочут подземен дрезгав ромол. – От….
Иван Енчев – Споменът (поезия)
Погребаха човека ритуално. А споменът остана незаринат. – След всички изпращачи тръгна тайно и като сянка чак в дома им стигна. И цяла нощ съня им стряска дълго… Не кряска….
Иван Енчев – Предчувствие (поезия)
Очите на глухарчетата вече гледат тъпо. От взиране към слънцето са много уморени. Цветецът им е отлетял, от вятъра издухан. Нима ще опустеят дните ни така безцветно, когато летните цветя….
Иван Енчев – Есен (поезия)
Тополките са скелети на риби, оглозгани от есенния вятър. Като огромни слонове бездомни спят облаци в небесните ливади. В торбите си ловците бавно носят един прострелян грохнал ден за приказ…..
Иван Енчев – Лястовици (поезия)
Блести и днес небесна вис подобно недописан лист. А лястовиците игриви са сякаш запетайки живи, които между мисли ласкави душите наши са си казвали – кога на ум, кога на….
Иван Енчев – Етюд (поезия)
Жребче търкаля се в треви зелени, а пеперуда на гърба му кацва мило – като идея за стихотворение. Там хвърля някой шепата врабчета и вятърът ги вдига вихром на ветрило,….
Извор – Иван Енчев (поезия)
И ти си крачил край морето жаден. И в тебе ври библейският въпрос: кому и как ще бъдеш ти продаден от някой твой добър и жаден гост. Измамна е световната….
Иван Енчев – Безмълвие (поезия)
В памет на майка ми Отново прераждам те, както си в минути предгробни – обкичват те цъфнали кактуси, без радости, злоби… Животът ти грях ли е, сън ли е –….
Иван Енчев – Усещане (поезия)
В памет на баща ми В цветята под моя прозорец щурче ми припяваше снощи. Къде е? – Не виждам отгоре. Но чувствам го: там е то още! Макар да се….