Трифон Митев – На Стойчо Стойчев (поезия)
[ad id=“225664″] След теб и други ще си идем – къде ти тука чудеса! Дори не вярвам да се видим в нощта на Долната земя. А колко още си потребен!….
Етикет: Трифон Митев
Трифон Митев – На Димитър Данаилов (поезия)
[ad id=“225664″] О, Господи! Стиха му чувам… Тъй много искам да е жив, че гробът му покълнал е във мене… Из „Птици в нощта“ [ad id=“263680″]
Трифон Митев – Корен (позия)
И в село никой не остана. Освен последните гробове на скъпи хора от рода. От Горно Белево далече минават бързи магистрали, на кръст препасали света. По тях животът ни повлече…….
Трифон Митев – Любов и обич (поезия)
[ad id=“225664″] Любов! В света на ледовете е нужно пламъче любов – да пръсне с огън студовете и стопли севера суров. И тя двамина да е сгряла в деня и….
Трифон Митев – Бързи влакове (поезия)
[ad id=“225664″] Бързат бързите влакове. Хора пътуват със тях – От някоя болка при нова мечта. От някоя трудна раздяла към среща на луди сърца… Бързат бързите влакове. Хора пътуват….
Трифон Митев – Морето си отива (поезия)
Морето си отива – с удавени залези, с удавени изгреви, с вълни без шум и скършени мачти на кораби. Остават стъпките по пясъка. Остават рани по брега. И съхне погледът….
Трифон Митев – Настроение (поезия)
[ad id=“225664″] Нощес е плакала луна – по връх треви са заблестели сълза до огнена сълза. Така отваря се зора – на мъж запалена душата или сърцето на жена? Това….
Трифон Митев – Вечерна разходка (поезия)
100 години от смъртта на Пейо Яворов В тъмното на гробищна алея, засипана със есенни листа е сянката на Лора, а със нея разхожда се на Яворов духа… Из „Птици….