Венета Арахангелова: „Неми бяхме. Укрихме словата“
Пих от твоето слънчево вино. Оттогава се влюбих в лозята. Къпах се в сока накипнал, със ластари увих си косата. Пих ширата на твоето идване, пих оцета на твойто отсъствие…..
Пих от твоето слънчево вино. Оттогава се влюбих в лозята. Къпах се в сока накипнал, със ластари увих си косата. Пих ширата на твоето идване, пих оцета на твойто отсъствие…..
От устните ти капе тишина, промъква се до мен и ме унася. Но аз не съм добра и не заспах. Дочух оркестър с вятър многогласен. Ту нежно, ту безумно диво….