Тайнството на орфическите мистерии

„Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” – така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

[ad id=“225664″]

Легендата разказва как Орфей влязъл през Триградското ждрело в подземното царство да дири своята обична съпруга Евридика. Не успял да я спаси и в мъката си спрял да вижда другите жени. Тогава разярените вакханки го разкъсали и хвърлили в реката.

Всяка капка от кръвта му се превърнала в нежно планинско цвете – силивряк, орфеевото цвете. В наше време науката е установила, че то е на над 2 млн. години и може да се възстановява след повече от 30 месеца в хербарий. Заради изключителните му качества е било изследвано от NASA и от руски секретни лаборатории – така пише в старите вестници… И днес чудното орфеево цвете може да се види в Родопите. Както и някои от тогавашните мистерии, сладкодумно описвани от разказвачите на легенди…

[ad id=“263680″]

Някога орфическите мистерии били част от тайни учения, в които били посветени малцина, най-достойните според тогавашните разбирания (гръцката дума mysterion или по-често в множествено число mysteria означава таен култ). Наречени са на Орфей – митичния певец, който произхождал от тракийската аристокрация и живял в Родопите. Според легендата той бил син на тракийския речен бог Еагър и на музата на поезията Калиопа. С песните си възхвалявал божествената природа и се стремял да научи хората да отдават почит на нейните божества.

Oще като младеж Орфей пътувал до Самотраки, а после отишъл в Египет, където бил посветен от жреците в Мемфис и се обучавал над 20 години в египетските мистерии. След като се завърнал в Тракия, събрал около себе си аристократите и също започнал да посвещава в тайнства.

[ad id=“236993″]

Орфей свещенодействал в най-древното светилище на траките в Родопите. Предполага се, че това е свещеният храм на Дионис в Перперикон, където са извършени две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завоюва Азия и света, а римляните – че ще създадат световна империя. По сведения на римския историк Светоний „бащата на римския император Октавиан Август, който водил войската си из отдалечените части в свещената планина на Дионис, се допитал до оракула и жреците му потвърдили, че синът му ще стане господар на целия свят”.

Подобно знамение получил и самият Александър Велики, когато „принасял жертва на същия този олтар“. През 2008 г. археолози обявиха, че са открили въпросното светилище в Перперикон. Находките показват, че там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн.

Изглежда, Орфей е бил по-скоро жрец, надарен със свръхестествени възможности, но и притежаващ задълбочено познание, а учението му е било своеобразен опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието обаче влязла в противоречие с официалната тракийска царска идеология и е твърде вероятно да е станала причина за гибелта на певеца.

[ad id=“225664″]

Съвременната наука смята, че героят е вдъхновил цяла философско-религиозна система, получила в наши дни името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия в края на второто хилядолетие преди новата ера. По-късно се разпространява в Гърция и средиземноморския свят.

Някои смятат, че първите школи за посвещение в Европа са били именно създадените от Орфей

в Родопите. Основна за орфизма е вярата в безсмъртието – в живота отвъд или в прераждането. Тракийските орфици вярвали в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта била преминаване в отвъдна реалност.

Източник: Обекти