Майка на 6-годишно момче поиска консултация поради факта, че детето и изобщо не умее, не може и не иска да се въздържа. Ако види нещо, което му харесва, ще го поиска веднага! Ако се ядоса, веднага избухва! Ако го заставят да прави нещо, което не му харесва в момента, избухва в плач! „Нормално ли е да се държи така? Дали е просто етап, който ще надрасне или е време да го науча да проявявя самоконтрол?“ – това бяха въпросите, които вълнуваха моята клиентка.
Какво трябва да знаем?
Днешното общество омаловажава самоконтрола. Психологът Дейвид Уолш пише: „В днешното общество, в което всичко е позволено, възрастните и децата постоянно чуват посланието, че трябва да правят каквото поискат. Всички – от добронамерените хора, споделящи опита си, до мошениците, които само се опитват да ни вземат парите – постоянно ни повтарят, че трябва да удовлетворяваме желанията си.“
Изключително важно е отрано да научим детето си на самоконтрол. При провеждане на дългогодишно проучване изследователи дали на група 4-годишни деца по един бонбон и им казали, че могат да го изядат веднага или да изчакат малко и да получат още един за търпението си. След време, когато завършвали гимназия, децата, които проявили самоконтрол на 4-годишна възраст, се справяли по-добре от своите връстници в училище, в емоционално отношение и в общуването си с другите.
Ако не учим децата си на самоконтрол, може да има вредни последствия. Последните изследвания в областта на висшата нервна дейност доказват, че връзките между невроните в мозъка на детето се влияят от преживяванията му. „Ако прекалено глезим децата си и ако не им помагаме да се научат да проявяват търпение и да устояват на изкушения, промените в нервната система, които свързваме със силния характер, може и да не се осъществят“- обяснява психологът Дан Киндлън.
Какво можем да направим?
Да даваме добър пример на детето си. Как самите ние като родители се справяме с проявата на самоконтрол? Дали детето ни вижда как се изнервяме когато има задръстване, как се пререждаме в магазина или прекъсваме някого, докато говори? Киндлън пише:“Най-прекият начин да научим детето си на самоконтрол е самите ние да го проявяваме.“
Да научим детето си, че винаги има последствия. По начин, подходящ за възрастта му, на детето да се помогне да разбере, че ще има полза ако устоява на желанията си, както и последствия, ако се поддава незабавно на всяко едно от тях. Например, ако детето се ядоса,че не се отнасят добре с него, е добре да се запита:“Отмъщението ще помогне ли или ще навреди? Има ли по-добър начин да се справя със ситуацията?
Да стимулираме детето си. Да хвалим детето, когато проявява самоконтрол, да му обясняваме, че не винаги ще е лесно да контролира желанията си и не всички желания трябва да се потискат , но когато го прави – това винаги е проява на сила и воля.
Да се упражняваме. Да измисляме игри – например „Как би постъпил?“ , „Добър избор-лош избор“, да обсъждаме вероятни ситуации и разиграваме възможни реакции. Да бъдем изобретателни – може да се използват кукли, рисунки или други методи , за да е интересно и забавно на детето. Да е както полезно, така и весело.
Да бъдем търпеливи и да възнаграждаваме доброто поведение. Възпитанието е дълъг и труден процес, който се състои от напредък, провали и пак напредък. Но усилията си заслужават. „Детето, което проявява самоконтрол… ще може по-лесно да устои на натиска да взема наркотици, когато е на 12 и да прави секс, когато е на 14 години.“ Ако детето не спира да плаче за някакви банбони от магазина и ние му ги купуваме, то ще разбере,че плачът е резултатен начин да получи каквото иска. Следващият път, когато иска нещо, то ще плаче и хленчи, защото предишния път е имало успех. Много родители отстъпват пред плачещото дете, защото е по-лесно или защото просто не могат да го лишат от нещо, което то иска. Вместо това трябва да възнаграждаваме детето си, когато постъпва добре, когато по любезен начин моли за нещо. Така то ще формира сила и устойчивост на характера, ще го учим на необходимите му социални умения и самоконтрол.
