Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):
Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.
Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:
Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!, на което подучено лице отвръща:
Кой є този Цар на славата?.
Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В древността у юдеите
Пе́сах (Пасха) у евреите се празнува в чест на Изхода от Египет. В памет на тези събития в Иреусалим се препоръчвало да се извърши ритуално заколение на едногодишно мъжко агънце, което няма никакви телесни недостатъци, да се изпече на огън, без да му се чупят костите и заедно с ритуален хляб маца и специални треви, в семеен кръг, в нощта на Пасха (Изход, 12:1-28, Числа 9:1-14). След разрушаването на Храма в Иерусалим ритуалното заколение станало невъзможно и оттогава юдеите ядели само маца на своя Песах.
Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.
Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например ако пълнолунието е на 1 април, Великден ще се пада в следващата неделя.
Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата).
Разлика в датите
Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване Велкиден да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.
Съвпадение на датите
Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.
Според Пасхата
Същевременно Пасхата се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха.
Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.
