От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 184
Венцеслав Андрейчев (23.02.1941, Плевен – 2001, София) завършва с отличие Техническия университет в Дрезден през 1966 година. Специализира в областта на физиката на атомното ядро в Централния институт за ядрени изследвания в Росендорф. През 1975 г. съвместно с К. Д. Шилинг и П. Манфрас публикува в списание At. Data and Nucl. Data Tables систематика на нисколежащите Е1-преходи в ядра, обхващащи почти цялата Периодична система на елементите. Тази систематика се превръща в основно помагало на теоретици и експериментатори, занимаващи се с тези проблеми. Директор на Международната школа по ядрена физика, неутронна физика и ядрена енергетика от 1980 до 1999 г., гост-професор в университета на Ню Джързи (1980 – 1981 г.), член на Научния съвет на Обединения институт по ядрени изследвания (ОИЯИ) – Дубна, от 1994 година е избран за член на Комисията С-14 (ядрена физика) към Международния съюз за чиста и приложна физика (IUPAP).
[ad id=“225664″]
Автор и съавтор на над 300 оригинални научни труда за структурата на атомното ядро в направленията: създаване на методика за измерване на нано- и пикосекундни ядрени изомерни състояния; систематизиране на вероятностите за електромагнитни преходи в атомните ядра; усъвършенстване на съвременните ядрени модели, резултатите от които са широко използвани и отразявани от международната физическа общност. Той е създател на Обобщения метод на центъра на тежестта, който позволи да бъдат проведени за първи път серийни измервания на субнаносекундни времена на живот на ядрени състояния. Този метод, усъвършенстван и прилаган с голям успех през последните години, представлява новост в световната наука. Между неговите последни работи са и изследванията на абсолютните вероятности за преходи в екзотични ядра, които се използват като галактически хронометри и термометри в модерната астрофизика.
