Зимният сън е нещо повече от начин на преживяване на студения сезон. Той е единствената възможност за животни като таралежа, язовеца, лешниковия сънливец и др., да се спасят от гладна смърт.
[ad id=“263680″]
През зимните месеци повечето растения спират растежа си, а животни с променлива температура, като насекомите например, изпадат в състояние на неподвижност. Животните с постоянна температура – птици и бозайници, не реагират така. Някои от тях са способни да оцелеят и в ледената пустиня на Антарктида, но всички те трябва постоянно да поддържат телесната си температура в доста тесни граници, в противен случай ще ги настигне сигурна смърт.
Спящите зимен сън животни не спят постоянно през цялата зима. Малките прилепи спят най-дълго, без прекъсване, но и те не спят по дълго от месец. Някои животни по време на зимния сън изглеждат сякаш са умрели. Те са студени, а ако някой ги повдигне приличат на безжизнени. Други видове се събуждат веднага, щом ги обезпокоят. Почти всички животни, спящи зимен сън, се събуждат, когато температурата спадне до степен, след която повече не биха могли да се събудят. Сигнал за събуждането най-често е потреперване, което започва в момента на покачване на телесната температура на животното. Спящите зимен сън животни могат да се събудят, за да пият вода, а събирачи на запаси, като катериците, се събуждат на всеки два до десет дни, за да ядат от натрупаните резерви от орехи и семена.
[ad id=“225664″]
Единственият представител на семейство порови – язовецът спи зимен сън. Той постила жилището си и приготвя малък запас храна. Когато настъпят студовете, се скрива в жилището си и запушва всички входове. Там стои от ноември до края на март. Отначало яде от приготвената храна, като повечето прекарва в дрямка, но после постепенно изпада в по-дълбок сън, докато заспи съвсем, и се събужда чак пролетта. Напролет язовецът излиза от жилището си съвсем изнемощял, олюлява се и се търкаля по земята, докато се съвземе, а след това тръгва за вода и храна.
