Абе, кой мисли мотото на разни конгреси? Все трябва да има професионалисти в PR-а, способни да съчинят нещо по-адекватно, но изглежда никой не ги ползва тях. Мотото на конгреса на БСП беше „Алтернатива за България“. Къде е проблема? Ами там, че никой не може сам да се обяви за алтернатива, нужно е другите да го видят като такава. Не напразно имаше колеги, които посгрешиха мотото, може би далеч не без да искат и го пуснаха като : „БСП – алтернатива на България“. Но то като мислиш слоган и това се преценява – доколко може да бъде използван срещу теб в игра на думи или игра на политики. Когато пък в подкрепа на мотото си заложиш на алтернативен бюджет и алтернативен антикорупционен закон при положение, че не си току-що пръкнала се на хоризонта политическа сила, а как самият ти управляваш, докопаш ли се до властта, знаят даже птичките и пчеличките, си е загубена кауза.
Да не говорим за това, че целта на самия конгрес нямаше нищо общо с мотото – нещо, което също знаеха всички. Имаше общо само с битката на Корнелия Нинова срещу вътрешната опозиция. „Враговете“ с партиен билет днес могат да са само благодарни, че времето е друго и само ще ги изтласкат в ъгъла, изземвайки им поне част от инструментите за финансово влияние. Защото БСП на Нинова успя да заложи на най-ретроградните политико-соц-тези като се започне от подклаждането на носталгия по социалистическото битие, което огромната част от членовете на БСП си спомнят с радост(най-малкото тогава са били млади, а сега не) и се стигне до леко измененото: „Русия е като слънцето и въздуха“(разбирай финансово), щото тази политическа сила трудно работи с еврофондове, както забелязахме по време на тройната коалиция и съуправлението й с ДПС.
Дали се реши проблемът с вътрешната опозиция срещу лидера, дори не е интересно. Добре е обаче лидерът да се сети, че точно ретроградността на тезите му, издърпа изборната черга изпод БСП и затри внезапно придобитото самочувствие „Радев“. Даже собствените им членове се стреснаха приказките да не доведат наистина до завой, ако левицата чопне властта, защото всъщност никой не би искал да се върне в миналото – при европейска изолация и азиатско затъване. Задачата на БСП си остава да намери свое политическо място, свои политически тези и инструменти, които да сочат бъдещето, щото и да украсяваме миналото, то може само да стане по-гротескно, а и си е минало. Точно бъдеще й липсва на БСП в момента и това личи по лидерите й в цялата й нова история. Ще трябва да го намери, за да намери и сериозен лидер.
Що се отнася пък до отговорите на ГЕРБ по заядките от конгреса на БСП, те са също така абсурдни. В момента властта е тяхна и е направо неразумно да влизат в полемика с една опозиционна партия, все едно, че и те са такава. Председателството на ЕС е тяхна работа и последното, което трябва да се опитват да търсят, е консенсус по въпроса с партия, обявила, че иска свалянето на санкциите срещу Русия. Пък и спорът кой е по-корумпиран е безсмислен. На гражданите не им пука за тънките разлики, пука им кой и кога ще наложи спазването на закона така, че корупцията да не докосва ниските етажи на властта и нормалният живот. Корупция по високите етажи на властта има в абсолютно всички държави, без изключение – дори в Китай, където разстрелват за такава, но само някои.
Всъщност към момента нито една политическа сила в България не се държи подобаващо. Не само големите, но и малките, но коментарът ще стане тварде дълъг. Кой знае защо са решили, че сега е момента всеки да покаже на какво е неспособен в грандиозната надпревара кой пръв ще грабне приза „Алтернатива НА България“. Да се надяваме, че България има силата да затрие алтернативите си преди те да са я затрили.
