Днес Стара Загора бе домакин на форум, посветен на обсъждането и набелязването на реални действия за опазване на въгледобива и основаните на него горивни инсталации (ТЕЦ) след влизането в действие на Европейската директива за опазване на природата и здравето на хората чрез още по-рестриктивни и стриктни правила относно замърсителите на въздуха. На форума, домакинстван от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, присъстваха премиерът Бойко Борисов, евродепутатът и председател на ПЕС Сергей Станишев, президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов, председатели и членове на миньорски федерации и синдикални структури, евродепутати, народни представители, министъраът на енергетиката Теменужка Петкова, Нено Димов – министър на околната среда и водите, представители на „Мини Маришца изток“ и ТЕЦ-овете в региона и др.
Интересно бе това, че този път проблемът, пред който е изправена българската енергетика, не бе политизиран цветово. За първи път виждаме политици и институции относително единни и обещаващи да работят заедно, за да се намери решение, което да не лиши от работа 30 000 работещи в сферата на минното дело и топлоцентралите, плюс още около 130 000 работещи в съпътстващи производства и бизнеси. Още по-сериозният проблем, свързан вече със сигурността на България, би било унищожаването на 40% от производството ни на електроенергия, идващо на базата на въгледобива. Последното би оскъпило сериозно цената на електоенергията, а и би ни извадило от списъка на износителите на такава. Дори би могло да ни превърне във вносител.
Евродепутатът Владимир Уручев изключително ясно обясни казуса и възможните стъпки, за да премине разговорът от сферата на илюзиите, че може да бъде спряна по някакъв начин евродирективата, към по-полезното – провеждане на нужните стъпки за да постигнем безсрочна деругация – т.е. възможност по утвърден план енергийният комплекс и горивните инсталации да реформират чрез инвестиции пречиствателните си инсталации. Спекулациите как България и някои други заинтересовани от липса на промяна страни като Полша, Унгария, Румъния и Германия, могат да направят нещо радикално в последния момент, бяха отхвърлени. Още през април ЕК си е гарантирала абсолютното мнозинство от 65,14 % от населението на ЕС и точно това е причината на 5 май предложеният от Комисията текст да бъде гласуван с мнозинство, още повече, че след като на Гърция е гарантирана възможността за използване на тежки горива на островите, тя гласува „за“ директивата. Допуснато е формално нарушение на процедурата, което може да доведе до съдебна атака срещу Комисията, но дори съдът да излезе с решение срещу нея, това е някакво минимално отлагане – по директива комисията е длъжна веднага да внесе отново за гласуване текста, а мнозинството (55% от държавите – членки или 65% от населението) си е факт. Опитът на държавите, нежелаещи да променят статуквото във въгледобива и енергетиката, да атакуват решението е парирано от това, че директивата за опазване здравето и живота на гражданите на ЕС стои най-високо от всички останали – те са й подчинени. Над 3 трилиона евро годишно струва здравеопазването в ЕС, а основен дял заемат причинените от замърсяване на въздуха и околната среда болести. Доказано е, че в българия и точно в енергийния ни комплекс има крупен замърсител, да не говорим, че на практика в старата нито едно пречиствателно съоръжение не отговаря на изискването на ЕС за задържане на живак в определените норми.
Министър Петкова обясни на ръководствата на ТЕЦ-овете, че дори да успеем да се домогнем до някакво отлагане на влизането в действие на изискванията, то ще е абсолютно краткосрочно. Неизбежно е влизането на изискванията за опазване на живота и здравето на хората и на околната среда.
На фона на всички обсъждания като най-реална се очерта перспективата горивните централи спешно с помощта на институциите да разработят финансово-икономически анализи, в които да бъдат фиксирани ползи и загуби, нужни инвестиции и срокове за въвеждане на съвременни пречиствателни компоненти, за да влезе въгледобивната ни индустрия и топлоцентралите ни в режим на безсрочна деругация. За да се случи това анализите трябва да са готови най-късно до края на септември – всеки ТЕЦ кандидатства лично по програмата, през октомври анализите да влязат в парламента за обсъждане и отстраняване на евентуалните проблеми и нередности и в края на годината да бъдат представени и да кандидатстват пред ЕК. В противен случай през януари шще се наложи да обсъдим как точно България ще продължи да съществува без 40 % от енергетиката си.
