Белгия и Холандия подписват днес в Амстердам договор за промяна на общата граница, който се очаква да влезе в сила от 1 януари 2018 г., съобщават местни медии, цитирани от БТА.
Белгия отстъпва на Холандия 11 хектара земя, а в замяна получава три хектара, на които е разположена част от шлюз, построен да улеснява трафика между двете страни.
Промяната на граничната бразда в района на холандския град Маастрихт и белгийския Визе се налага, тъй като границата е определена по дъното на преминаващата в района река Мьоз (на холандски – Маас) и нейната най-дълбока точка там през 1843 година.
От 1962 до 1980 г. службите по поддръжката на речното корабоплаване променят коритото на Мьоз, но границите остават същите. В резултат територия, принадлежаща на Белгия, се превръща в белгийско полуостровче откъм холандската страна на реката.
Там се възцарява беззаконие, защото холандската полиция не може да отиде на мястото, което де юре е в чужбина, а за белгийските полицейски и съдебни органи достъпът е изключително труден. На полуострова няма подходящо място за пристан, а белгийската полиция няма право да преминава в Холандия без специално разрешение.
Днес ще бъде подписан договорът, който ще промени това. Министърът на външните работи на Белгия Дидие Рейндерс коментира, че днешната церемония е пример за мирна промяна на държавните граници в Европа.
„По същество това е голяма рядкост, но може да се случи“, коментира преди време адвокатът Малкълм Шоу, експерт по международни гранични спорове. Той припомня, че районът, където Белгия, Холандия и Германия се допират, е резултат на сложна история, която е оставила в наследство анклави и странно виещи се граници.
Размени на територии се случват, но най-често след остри кавги. Белгийският военен историк Люк де Воз заявява, че разликата в този случай е в приятелството между Белгия и Холандия. „Това е възможно между Белгия и Холандия, защото тези страни са поддържали много връзки от векове, а и след Втората световна война територията не е от толкова голямо значение“, каза Де Воз.
