Части от вкаменелост на кост и кътник, открити в България, датират от преди около 45 хиляди години и показват, че Homo sapiens са навлезли в Европа доста по-рано от смятаното досега.
Преди пристигането им континентът е бил крепост на неандерталците и те са съжителствали близо 8 хиляди години с появилите се преди около 300 хиляди години в Африка антомически съвременни хора.
Находките са от 5 вкаменелости от пещерата „Бачо Киро“, а заключението се основава на ДНК анализ и дава отговор на продължаващият дълги години спор откъде са артефактите на това място Те включват каменни и костни сечива, както и украса от зъб на пещерна мечка. Изработили са ги нашите предци, а не неарделталците.
„Ройтерс“ съобщи новината от Вашингтон, защото тя е в публикации в две авторитетни научни списания – Nature и Nature Ecology & Evolution.
Те са от името на екип от чуждестранни и български изследователи, сред които Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова.
Човешките останки в пещерата са от преди 43-46 хиляди години, а артефактите на мястото – вероятно от преди 47 хиляди години, казва палеонтологът Жан-Жак Юблен, директор на Департамента за човешка еволюция към германския Институт за еволюционна антропология, част от структурите на голямата академична група „Макс Планк“.
Той също е сред авторите на публикациите, а в понеделник и на страницата на института имаше специално съобщение за находката. Цанова е от екипа на Институт за еволюционна антропология, а Свобода Сиракова и Николай Сираков са от Националния археологически институтс музей към БАН. Палеонтологът Росен Спасов е от Нов български университет.
„Изглежда това е от времето на най-ранната вълна от съвременни хора в средните географски ширини на Евразия“, обяснява Юблен. Има доказателства, че относително скоро след това са се появили Homo sapiens на същите ширини в Моравия и Монголия.
Учени обявиха, че първите Homo sapiens в Европа са открити в България© Tsenka Tsanova, License: CC-BY-SA 2.0, Reuters
Неандерталците вече са обитавали Европа от стотици хиляди години. Според Юблен двата вида са съжителствали вероятно в продължение на 8000 години преди неандерталците да изчезнат. Спори се каква е причината за изчезването им, но ученият казва, че „според мен това е станало заради конкурирането с нашия вид, но това не се е случило изведнъж“.
Животинските останки в „Бачо Киро“ разкриват още, че хората са ходели на лов за пещерни мечки, бизони, гигантски елени, коне, хиени и лъвове.
Открити са кремъчни остриета и множество предмети за украса като мъниста от бивните на мамут и висулки от мечешки зъб. Те имат изключително близко сходство със същите предмети на неандерталци, отрити в Западна Европа. Това предполага, че най-близките ни „еволюционни братовчеди“ са възприели елементи от културата на Homo sapiens.
„Вече имаме ДНК данни, които със сигурност показват, че неандерталците и Homo sapiens са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може дори да са били „приятелски“ поради отсъствието на по-походяща дума“, коментира и Шара Бейли. Тя е антрополог от New York University и съавтор в изследването. „Ние носим тяхната ДНК и те са били повлияни от нашите културни изобретения.“
За максимално прецизно определяне възрастта на човешките кости е работено в тясно сътрудничество с Лукас Вакер от института ETH в Цюрих и спектометър с ускорител на йони.
„Дневник“
