Броени часове остават до Коледа, а Коледа е един от важните празници. В чудесата започват да вярват малки и големи, защото сме в очакване ДОБРОТО да се роди отново.
Всички се събират около масата и споделят празника заедно. Затова с моите приятели проведохме разговор на тема дали Дядо Коледа съществува, какво е Коледа, усещаме ли коледния дух? Разказахме си как празнуваме. Също така си разкахме и интересни истории, които са ни се случили около Коледа.
Отговорите, които получих от тях бяха почти еднотипни. Дядо Коледа заема специално място в сърцата на малките. Старецът съществува в душите им, в мислите и усмивките им.
При нас по-големите, оказва се, също съществува. И ние имаме все още нуждата от магията. Когато дойде Коледа, всеки се надява да получи желания подарък и да прекара време със семейството истински. Дори да знаем, че Дядо Коледа не съществува физически, имаме нужда от Чудо поне веднъж в годината.
Във всеки дом се усеща коледният дух под някаква форма. Когато нямаш търпение да украсиш елахата, да включиш коледните лампички, да купиш подаръци, след това да ги опаковаш – това всъщност е коледния дух и моите приятели го усещат със сигурност.
Разказаха ми и как празнуват. До един отговориха абсолютно еднакво – със семейството. Това е Коледа! Коледа идва, когато се събереш с най-близките, с тези, които обичаш. Когато ти подарят нещо, дори да е малко, но знаеш, че е от сърце, че човекът се е сетил за теб.
Коледа е празник, който трябва да се празнува с цялото семейство сред хората, които обичаш и те обичат.
На едната ми приятелка се случило наистина чудо по Коледа. Миналата година тя за пръв път чува сърчицето на своя братовчед и тогава наистина миналогодишната Коледа става незабравима за нея и нейното семейство.
Приятел казва, че за него всяка Коледа със семейството и всеки коледен подарък е незабравима случка. Той рядко има възможност да се вижда с роднини. Затова още повече цени всеки един миг, прекаран със семейство и близки.
Коледата за мен е най-хубавият празник. Аз много я обичам, защото от големи, всички ставаме деца. Всички трепнат в очакване да си видят подаръците най-вече децата. Всеки тогава забравя работата и проблемите, и се наслаждава на момента.
Мисля си в тези дни, не може ли всеки ден да празнуваме Коледа в себе си – да отделяме мъничко време за мигове със семейството и всеки ден да се ражда по малко добро в нас и между нас?!
Нищо, че е празник, нека си спомним, че най-истински се живее, все едно денят е последен, защото все някога ще дойде мигът, когато на вас ви се иска да сте с всички, които са ви важни, а някой от тях вече може да го няма.
Пожелавам си, пожелаваме си с моите приятели, пожелаваме на всички вас – дълги и прекрасни години да живеем така, все едно е последният ни ден. Така, може би няма да пропуснем най-важното!
